Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (64)

„Как стана, откъде дойде?“

Историята за изгубения син е пълна със странности. Позволете ми да ви обърна внимание на една от тях. Надълго и нашироко се разказва какво върши изгубеният син, как идва на себе си, как се обръща, как се покайва. Тук той действа активно. А накрая се казва: „И оживя“. Това обаче не го прави той сам. То се случва с него.

Какво става при едно обръщане? Аз ли правя нещо, или нещо се случва с мен? Всеки, който се е обърнал, ще каже: „С мен се случи нещо. Божието слово стана в мен семето на новорождението. Отец ме притегли към Сина, а Синът — към Отца. Бог огря в сърцето ми, за да осъзная нищетата си, но и Неговото спасение. Той ми подари покаяние и вяра“.

Едно истинско обръщане е толкова велико, че може да е единствено Божие дело. Но Бог иска да извърши това дело и в теб, затова не Му се съпротивлявай повече, а Му се предай. И тогава ще пееш заедно с всички Божии деца:

Оказа ми се чудна милост,

изумително благоволение,

по чудо — незаслужено,

а и нетърсено от гордото сърце.

Сега ликувам, като знам това,

и хваля, славя милостта.

И след това:

Как стана, откъде дойде?

Милост е, и друго не!