Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (60)

Пиршеството — във вечността

Въпреки цялото това изобилие за християните важат думите от 1 Коринтяни 15:19: „Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните“.

Но сега чрез възкресението на Иисус имаме сигурна надежда за вечен живот.

Когато обикновеният човек говори за „отвъдното“, той най-често си представя нещо твърде неясно, въздушно, прозрачно. Библията обаче представя съвсем различна картина. Както казва Бенгел: „Краят на Божиите пътища е телесен“. Библията говори за възкресение на тялото, за един нов свят, в който наистина обитава правда. Тя назовава в новия свят реки, градове, дървета, хора. А Господ Иисус казва, че там ще пие вино. Преди Своята смърт Той казва: „Казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец“ (Матей 26:29).

И там има едно пиршество, за което наистина се казва: „Нека ядем и се веселим!“. Това е едно вечно сватбено тържество, защото Младоженецът Иисус ще празнува сватбата със Своята невяста — Църквата. Нека светът говори, каквото си ще — аз искам да бъда на това тържество!

И няколко думи за край. Клони ли твоят живот към края си? Имаш ли чувството, че този свят върви към края си? Остави другите да се оплакват! За нас важи:

Девицата Сионска чува стражите да пеят,

сърцето й подскача в радостен възторг.

Събужда се и скача възхитена —

нейният Приятел идва от небето в слава.

Силен в благодат и мощен в истина —

звездата Му изгрява, светликът му сияе.

Ела сега, с глава Си увенчана,

Иисусе, Божи Сине, ний пеем Ти „Осанна“.

След Теб ще влезем в празнични палати,

на Твоята трапеза веселие ни чака.