Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Jesus — unsere Chance!, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Емилия Бочева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Стаси 5(2020)
Издание:
Автор: Вилхелм Буш
Заглавие: Иисус нашият шанс
Преводач: Емилия Бочева
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: второ (не е указано)
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: беседи
Националност: не е указана
Редактор: Юлиана Балканджиева
Художник: Здравко Ненов
ISBN: 978-619-7015-50-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10492
История
- —Добавяне
Първо действие
„И по-младият от тях каза: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота.“
Тези думи ни показват обикновения човек в неговото естествено състояние, в което той все още вярва в Бога и е религиозен. Но той не знае нищо за Божието спасение чрез Иисус, за новорождението и за живота с Бога. Сигурен съм, че тук мнозина от нас ще видят себе си.
Синът все още е при баща си, както и всеки човек се ражда в близост до Бога. В Библията се казва: „Той не е далеч от всеки един от нас“ (Деяния на апостолите 17:27).
Синът дори говори с баща си. Но каква жалка молитва е това! „Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ От тези думи лъха ледена студенина. Така стои и необърнатият човек пред своя Бог — леденостуден. Виждал съм хора, за които е страшна трагедия смъртта на кучето или на папагала им. А за Бога не са пролели нито една сълза. Виждал съм хора, които целите сияят от щастие, защото са им увеличили заплатата. А бащинската любов на Бога никога не е развълнувала сърцата им.
Изпитайте себе си, приятели — дали не сте и вие така студени! Тогава, колкото и да сте религиозни, сте изгубени деца.
Как се моли синът? „Тате, дай ми…“ Да, и човекът, който не е новороден, също се моли. Но колко жалко се моли! В тази молитва няма никаква благодарност за всички добрини на Бащата. Тя не е израз на сърдечна любов. О, ни най-малко! „Тате, дай ми!“ Човек се нуждае от Баща си само когато иска нещо от Него.
Ти се отнасяш с Бога като с келнер. Един келнер не ти е важен, нали? Той само трябва да донесе нещо прилично. Така се държиш с Бога. Искаш нещо от Него, но не и Него Самия.
„Дай ми!“ — казва синът. С това той открива сърцето си. Да, такова е нашето сърце — ние се интересуваме само от себе си. Какво ме е грижа за баща ми — мисли си синът, — и какво ме е грижа за брат ми. Аз си искам своя дял. „Тате, дай ми!“
Това „Аз“, което иска да наложи своето, докарва сина до нищетата. Оттам идват и всички наши беди, терзания, вражди. О, какво блажено избавление е, когато нашето тлъсто „Аз“ бъде разпънато заедно с Христос!
„Тате, дай ми!“ Виждате ли, притчата е доста невероятна история. Един земен баща вероятно би отказал молбата на сина си. Но Бог е различен. Той оставя хората да вървят по собствените си пътища. И така, Той дава. Да, Бог дава непрестанно — живот, здраве, пари, имот, храна, облекло, слънце, дъжд. Той дава и Своя Син, „за да имаме живот, и да го имаме изобилно“.
А синът взима. Никъде не се чува да казва „благодаря“! Такива сме ние.