Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (58)

Пиршеството — тогава

„И докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим!“ Ако искаме да разберем това напълно, трябва да се върнем за момент в началото на глава 15 на Евангелието от Лука. Там също се разказва за една гощавка. Грешници, в чиито сърца бил разпален от Светия Дух копнежът за спасение, поканили Господ Иисус на трапеза. Как се радвали тези жадни за спасение души, че сред тях е Този, у когото има „милост и изобилна прошка“!

Но фарисеите и книжниците недоволстват и мърморят: „Този приема грешниците и яде с тях!“.

И тогава Господ Иисус взема думата. Той разказва дългата история за изгубения син, паднал толкова ниско; и как дошъл на себе си, как се обърнал, как се покаял и казал: „Аз съгреших“, как бащата го приел — чак до празничната трапеза.

„Вижте — казва им Господ Иисус, — на тази трапеза сега сме всички заедно. Тук са изгубени грешници, които са се върнали у дома, намерили са своя Спасител. Не трябва ли да ядем и да се веселим?“

Фарисеите се учудвали, че Господ Иисус яде с грешниците, въпреки че Го считали само за пророк. А как ли биха се удивили, ако разбираха, че Той е „Бог“. Да, това е чудесно! Бог яде с грешниците. „Слава във висините, ликувайте, земни краища! Сега Бог и грешниците стават приятели…“

Знам още една подобна гощавка в Библията. Тогава Авраам седял при Мамвриевите дъбове до входа на шатрата си, в горещината на деня. Като повдигнал очи, видял, че пред него стоят трима мъже. Авраам ги поканил: „Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, моля Ти се, не отминавай слугата Си!“. Влязъл бързо в шатрата при Сара: „Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити“. После изтичал при говедата и взел едно младо, добро теле (ср. Битие 18:1-15).

Така Иисус се отбил при Авраам на обяд. И това вече е нещо велико. Но Авраам бил Божий човек, а не изгубен син. И освен това се казва: „Авраам стоеше при тях под дървото, и те ядоха“. Но тук, в Лука 15 глава, става нещо съвсем друго — изгубените грешници седят най-приятелски със своя Бог и Спасител, ядат и пият с Него. „Вижте какво чудо, колко ниско се привежда Най-висшият…“