Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (55)

Новият пръстен — това е Духът на осиновяването

„Сложете пръстен на ръката му!“ — казва бащата.

Мнозина носят пръстен само за украшение. Такъв пръстен няма по-дълбоко значение. Но има и други пръстени. Пръстенът, който получил синът, имал подобно значение като този, който и аз нося на ръката си. Той не е просто украса. Този пръстен сложих, когато се сгодих за една жена. И този пръстен свидетелства, че ние двамата принадлежим един на друг.

И чрез пророк Осия нашият Бог ни казва: „И ще те сгодя за Себе Си до века, и ще те сгодя за Себе Си в правда и в правосъдие, и в милост и в милосърдие. И ще те сгодя за Себе Си в истина и ще познаеш ГОСПОДА“ (Осия 2:21-22). Така че пръстенът е алегория, символ на съюза, който бащата сключва със сина. Той е образ на духовния годеж между Бога и човешката душа.

По природа човек е враг на Бога, така както и изгубеният син виждал в баща си свой враг. Неспасеният човек не обича Бога и мрази Неговите пътища. Но „ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново“.

Ти вече си се обърнал, получил си прошка чрез кръвта на Иисус, враждата с Бога е унищожена чрез кръста. Светият Дух привлича сърцето ти към Триединния Бог. Ти заставаш на Божията страна. Сключил си съюз с Него. Принадлежиш към Църквата — невястата на Христос, която с радост очаква Неговото завръщане и сватбата. Това означава пръстенът!

И дори повече от това. Не просто съюз! Този пръстен, който бащата дал на сина, вероятно е бил пръстен с печат, пръстен с герба на семейството. Синът вече имал правото да носи и да използва печата на баща си. Така той бил потвърден пред целия свят като син.

Знаете ли кое е най-ужасното? Когато човек не знае в какво положение се намира спрямо Бога. Е, изгубеният син бил напълно наясно с положението си. Когато в сърцето му се надигало съмнение дали действително е бил приет като син, само трябвало да погледне пръстена. И вече знаел.

Така и едно истинско Божие дете носи духовен пръстен-печат, който разсейва всяко съмнение. Това е Светият Дух на осиновяването. Апостол Павел казва: „Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца“ (Римляни 8:16).