Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (54)

Новата дреха — това е новата праведност

Веднъж, по време на ваканцията, бях във Вюртемберг и с двама приятели влязохме в пещерата Фалкенщайн. Облякохме си най-старите дрехи и се провирахме насам-натам из пещерата. Е, от това човек не става по-хубав. Прибрахме се вкъщи доста омърляни. А майка ми каза: „Имаме посещение. Един господин иска да говори с теб“. Аз само се погледнах и казах: „Така обаче не може“.

Това е илюстрация на духовните неща. Ти искаш да общуваш с Бога, искаш да си Негово дете, искаш един ден при възкресението да си с Него. Но я се погледни само! Виж вината и провалите в живота си! И ще осъзнаеш, че в този вид не можеш да бъдеш Божие дете. Истина е — такъв, какъвто си, това е невъзможно.

Сега обаче повечето хора правят голяма грешка и започват незабавно да бършат и изтупват опетнената си дреха. „Е — казва някой, — че моите грехове не са чак толкова ужасни. Други хора са много по-лоши“.

Не става така! Не, така не става! Ние се нуждаем от нова дреха.

И сега мнозина отново бързат да си помогнат сами. Изваждат си дреха, съшита от кръпките на привидно добри дела и заслуги. Казано с библейски думи, това е дрехата на собствената праведност. С нея човек се хвали: „Аз съм си съвсем наред!“. Дори и на гроба тази дреха на собствената праведност трябва да се изтъква, да се хвали, да буди възхищение.

Ах, така може да мамите хората, но не и Бога. Кърпената дреха на собствената ти правда няма да покрие дрипите на вината ти.

Не! Ние се нуждаем от нещо съвсем различно. Изгубеният син получава като подарък от баща си съвсем нова дреха. Това е правдата, която Иисус е спечелил на кръста за грешниците. „Христовата кръв, Христовата правда — те са моя украса и почетна дреха.“ С тази премяна на правдата от вяра се облича вярващият и се хвали: „Ще се веселя много в ГОСПОДА, душата ми ще се радва в моя Бог, защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда“ (Исая 61:10).