Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (50)

Защото за сина главното става главно

Нека още веднъж отправим поглед назад. Ето го там блудния син, сред стадото свине. Пропилял е имота си, в страната настанал голям глад. И той иска да се нахрани с рошковите, които ядат свинете. Но никой не му дава. Здравата е загазил.

И тогава си представя богатия дом на баща си. „Колко наемници на баща ми имат хляб и в излишък, а пък аз умирам от глад!“

Тогава решава и си казва: „Ще стана да отида при баща си и ще го помоля: Направи ме като един от наемниците си“.

От това оставаме с впечатлението, че той се интересува повече от хляба, от нуждата да задоволи глада си, а не от баща си. Стреми се към възможността да си подсигури отново материалното съществуване. Баща му остава на втори план.

Въпреки искреното си покаяние той все още е в плен на начина на мислене на обикновения човек, който не се е обърнал. А той е следният: „Първо трябва да се погрижа за външното. После мога да се занимавам и с Бога“. Светът казва: „Първо търсете света и неговите блага. А после винаги можете — ако имате време, — да се занимаете с правдата на Божието царство“.

Тази йерархия е богохулна. Господ Иисус казва: „Първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33).

Когато си идва у дома, блудният син разбира това. Сега той просто изпуска думите, които трябвало да му осигурят препитание. Сега става въпрос за нещо по-важно — аз трябва да получа прошка за греховете си и да оправя отношенията с баща си. Тогава и всичко останало ще се нареди. То ще ми се прибави.