Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (47)

Вътрешната потребност да я каже

Още докато бил при свинете, изгубеният син решил: „Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Тате, съгреших“.

Това било намерението му. Но сега всичко се развило толкова изумително странно. Преди да се опомни, вече бил в обятията на баща си.

И сега изгубеният син би могъл да си помисли: „Е, ами значи всичко е наред. За какво трябва да казвам: «Аз съгреших». Баща ми вече е простил всичко“.

Горко му, ако си беше помислил така и не беше изговорил спасителните думи! Тогава никога нямаше да може да гледа открито баща си в очите. Старата вина постоянно щеше да стои помежду им. Мирът никога нямаше да е пълен. И тези половинчати отношения щяха, въпреки голямата любов на бащата, отново да прогонят сина от къщи.

А бащата? Той никога нямаше да може да повярва, че сърцето на сина му е наистина преобразено. Защото признанието „аз съгреших“ е показателно за истинския обрат в сърцето. Така че и бащата щеше все повече да затваря сърцето си за сина.

Разбирате ли сега защо думата „съгреших“ е така необходима?

Има много хора, които наистина знаят нещо за Божията любов в Христос. Но те не намират мир. Те не са помирени деца в Божия дом. И защо? Защото искат да проникнат в Божия дом, в Църквата, без да кажат спасителните думи: „Аз съгреших“. Те никога не са застанали пред светия Бог на колене, за да изповядат със съкрушено сърце: „Тате, съгреших против небето и пред теб“.

Питам вас, които живеете в това половинчато положение пред Бога, вие, които познавате Божията любов и въпреки това не отдавате дължимото на истината — защо постъпвате така? За това има много причини. Едни изобщо не знаят как да говорят с Бога. Други са твърде горди, не искат да излязат грешници. Трети си мислят, че греховете им са малко и безобидни и положението им не е чак толкова страшно. Четвърти са просто лекомислени и смятат, че всичко си е наред, като всъщност нищо не е наред. А най-много са онези, които не желаят да кажат „аз съгреших“, защото не искат да оставят греховете си. Те искат едновременно и Бога, и греха. А това е най-сигурният път към пълно закоравяване и гибел.

Проповедникът Елиас Шренк почти при всяко събрание молел слушателите си: „Сложете в ред живота си с Бога!“. И аз ви моля за това.