Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (46)

Моментът, в който я казва

Цялата история за изгубения син е притча, символична илюстрация на божествени неща. Пак ще повторя — от чисто човешка гледна точка това е една съвсем невъзможна и невероятна история.

Ако това се беше разиграло в човешкия свят, историята би протекла така: Бащата първо ще изчака сина да се приближи. И синът първо ще трябва да каже: „Тате, съгреших“. И едва тогава бащата би показал милост.

Но тук става обратното. Още преди синът да успее да каже нещо, преди да успее да направи каквото и да било, бащата се затичва към него и протяга ръце насреща му. И едва сега, когато бащата е разтворил своето милостиво и състрадателно сърце за сина, той казва: „Тате, съгреших“.

Това е много важно за всички, които искат да се спасят. В началото не е нашето обръщане и изповедта на греховете ни. Не, в началото е Божията милост. Бог обещава милост на всички хора, на всички грешници. И Той засвидетелства това ясно и разбираемо чрез високо издигнатия кръст на Иисус Христос на Голгота.

Значи ти не трябва да изповядаш греховете си пред един строг и лош Бог, който не знаеш как ще се отнесе към теб накрая. Не! Спасителните думи: „Тате, съгреших!“ можеш да кажеш на един Бог, който вече ти е обещал пълна прошка и изобилна милост. Окървавените ръце, отворени за грешника, се протягат към теб. Вината вече е платена чрез твоя Спасител. Наказанието, което те очакваше, е вече понесено на кръста от Него.

Не трябва ли тази Божия милост, която ни изпреварва в Иисус, да ни привлече, да ни притегли най-накрая да се обърнем и да изречем спасителната дума: „съгреших“? Както се казва в песента: „Аз, аз и мойте грехове, безбройни като морски пясък, те те устрелиха и раниха, Господи Многострадалецо“. Да, с това, че Бог първо заявява Своята милост и прошка, Той направо ни примамва да се покаем и най-после да кажем спасителната дума. И в една песен се казва така: „Милост Той е обещал, за да се обърне грешникът“.