Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (45)

В книгата Съдии (12:1-6) е разказана една забележителна история. Племето Ефрем било във война с народа на Галаад. Чрез своя избран от Господа пълководец Ефтай галаадците разбили ефремците. Те се пръснали, побягнали и се опитвали да се спасят, като преминат река Йордан. Но галаадските бойци бързо завардили бродовете на Йордан. Сега ефремците били в голяма беда. Какво да правят? Всички се предрешили и захвърлили оръжията си. Опитвали се да преминат бродовете като безобидни селяни. Но галаадските воини разбрали измамата. И прибягнали към едно просто средство. Знаело се, че ефремците не можели да изговарят звука „ш“. Затова галаадските войници просто карали всеки, който искал да премине брода, да каже „шиболет“. Ако кажел „сиболет“, го разпознавали като враг и го убивали.

Значи от една думичка зависели живот и смърт. За онзи, който можел да изговори думата, тя означавала спасение.

Аз също знам една такава спасителна дума — дума, която ни избавя от скръбта, от Божия гняв, от смъртта, от Божия съд и от пъкъла. И тази спасителна думичка е „съгреших“. Апостол Павел казва в 1 Коринтяни 11:31: „Ако съдехме сами себе си, нямаше да бъдем съдени“. Това означава, че който се научи да казва „съгреших“, ще бъде избавен от Божия гняв. Който не успее да изговори тази дума със сърцето си и устата си, него ще съди Бог. Той е изгубен.

Изгубеният син изрекъл спасителната дума.