Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Jesus — unsere Chance!, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Емилия Бочева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Стаси 5(2020)
Издание:
Автор: Вилхелм Буш
Заглавие: Иисус нашият шанс
Преводач: Емилия Бочева
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: второ (не е указано)
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: беседи
Националност: не е указана
Редактор: Юлиана Балканджиева
Художник: Здравко Ненов
ISBN: 978-619-7015-50-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10492
История
- —Добавяне
Той се затича към него
Библията ни възвестява наистина нечувани неща — Бог се затичва към човека! Но отбележете внимателно това — само към грешника, който се обръща. Иначе не!
В Библията Бог е представен като Царя на света, който държи всички народи в ръката Си. И Той до днес е същият! Казва се например: „Бог царува над народите; Бог седи на Своя свят престол“ (Псалм 47:8). На някои места се казва и че Бог става. Но тогава винаги става дума за съд: „Да се надигне Бог, да се разпръснат враговете Му“ (Псалм 68:1). Но Бог да скочи и да се затича! Да, това става, но заради кого? Заради великите на земята? Заради добрите? За религиозните? За светиите? — О, не! Това се случва заради грешника, който се обръща. Каква невероятна милост!
За това има сериозна причина. Ако Бог не правеше така, никой не би се върнал у дома. Бог знае това, което и ние всички знаем — най-трудната крачка при обръщането е последната. И така, изгубеният син е стигнал до дома на баща си. Застава пред портата. И там спира. Сърцето му примира. Сега ще го видят слугите и слугините, които са видели и гордото му заминаване. Да, и сега трябва, гол и окаян, да застане пред баща си. Той се колебае. Колко трудна е последната крачка!
Някога четох една история за един, който също напуснал гневно дома си и заминал за Америка. След време закопнял за дома. Предприел дългото пътуване. Отишъл в родното си село. Но когато видял бащиния двор, завил и го отминал. Цяла вечер стоял скрит в гробището, на гроба на майка си. Когато се спуснала нощта, си заминал. Не могъл да направи последната крачка.
Колко много са хората, които правят същото със своя Бог! Тъкмо затова Той се затичва към грешника. Евангелието ни свидетелства, че Бог става и тича към грешника. Той се затичва към нас в Иисус, Своя възлюбен Син, и то как — Иисус е умрял за нас още преди да знаем за Него, още преди да се родим! Той тича към нас много по-далеч, много повече, отколкото се вижда в притчата. Насред живота ни, насред света и греха Той ни пресреща със Светия Си Дух, който ни подканя, предупреждава, зове и привлича. Той не само се затичва насреща ни, Той тича и подир нас, за да се спасим. „Той хлопа, все по-силно хлопа на сърдечните врати.“