Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (35)

Едностранчивостта на бащата

Сега стигам до нещо толкова важно, че наистина трябва да помоля Бог да ни помогне да го разберем правилно.

„А когато беше още далеч, баща му го видя.“ Това е първото нещо, което чуваме за бащата. Е, няма ли той по-важна работа от това да се оглежда за своя негоден син? Човек е толкова едностранчив, че това му е най-важното. Нищо друго не го интересува. Който помни историята докрай, знае, че после по-големият син се оплаква, че баща му изобщо не му е обръщал внимание. И той е прав. Бащата е така едностранчив, че го интересува само едно — ще се върне ли изгубеният му син?

Толкова едностранчив ли е Бог? Да, толкова едностранчив е Бог!

Сред нас има хора, които са „религиозни“. Мислиш ли, че твоят Бог се интересува от това? Той чака само едно — дали ще се върнеш при Него.

По времето на пророк Исая в Ерусалим имало много религиозни хора. В храма се празнували празници. Принасяли се жертви. Издигали се ръце за молитва. Не трябвало ли Бог да се радва на цялата тази религиозност? Но какво казва Той? „Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас“ (Исая 1:14-15). А на друго място казва: „Махни от Мен шума на песните си!“ (Амос 5:23). А след това се казва: „Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло! Ако слушате доброволно, ще ядете благото на земята“ (Исая 1:16-19). Не религия, култура или религиозни възгледи иска Бог, а обръщане към Него.

Тук има хора, които казват: „Аз съм добър и порядъчен. Всичко ми е наред“. Е, това е добре. Но как се чувстваш ти, самоуверени човече, когато Божието слово казва, че Бог изобщо не гледа на това? Той чака дали няма най-накрая да се обърнеш към Него с покаяние.

За да разберем това напълно, трябва да знаем, че с бащата от притчата Господ Иисус има предвид самия Себе Си. Бащата е Иисус, Спасителят на грешниците. Ръцете, които се протягат, са прободени на кръста на Голгота. Очите, които се взират за теб, са удряни с юмруци. Устните, които целуват сина, са викали: „Боже Мой, защо си Ме оставил?!“.

Бащата — това е Иисус, „който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание“ (Римляни 4:25). И докато не се обърнем към Него с истинско покаяние и сърдечно доверие, дотогава Неговите спасителни страдания са безполезни за нас. Затова от кръста се прогласява: „Към Мен се обърнете и спасени бъдете, всички земни краища“ (Исая 45:22).