Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (32)

„… при баща си“

Това е главното! През първата световна война участвах в няколко офанзиви. В началото всичко вървеше великолепно. Но целта — Вердюн, Париж — така и не достигнахме.

Такива осуетени нападения има и в духовния живот. Преди много години един млад човек дойде при мен и ми каза: „Моят живот трябва да се промени“. И днес положението е все същото — че животът му трябва да се промени. Той стигна само до пастора. Това беше провалена офанзива. Някои стигат до кварталната църква. Други стигат до решение. Трети — до емоционално въодушевление. Четвърти — до християнски възгледи. Всичко това са неуспешни офанзиви!

„И отиде при баща си.“ Грешникът трябва да стигне до живия, възкръснал Спасител. В църквата „Св. Лука“ във Франкфурт това е красиво изобразено от майсторската ръка на Щайнхаузен. Там Бащата има чертите на Иисус. Изгубеният син е положил глава на гърдите Му. А Спасителят е загърнал кървавочервеното наметало на Своята любов над неговите парцали. Блажен онзи, с когото се случи това!