Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jesus — unsere Chance!, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2020)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус нашият шанс

Преводач: Емилия Бочева

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Редактор: Юлиана Балканджиева

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-50-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10492

История

  1. —Добавяне

„И той…“

Нека сега разгледаме под лупа човека, който изоставя стадото свине и се отправя по пътя към дома си.

Има ли той още някакви права пред баща си, има ли някакви права над благата в неговия дом? О, не! Той е проиграл всичките си права. Погледнете го само, нещастника! Той е получил голямо богатство от баща си. Но не е казвал „благодаря“. Потъпкал е бащината любов. Пренебрегнал е бащините думи. Изискванията на баща му са му били досаден товар. Затова ги е отхвърлил. Обърнал е гръб на баща си и е подредил живота си без него. Не, такъв син няма вече никакво право пред баща си.

Но това не е ли сякаш и твоята, а и моята житейска история?

Бог ни е дарил богато. Дал ни е здраве и живот, храна и питие, родители и приятели, дъжд и слънце, хиляди цветя по пътя и много добрини. Но било ли е сърцето ни изпълнено с благодарност към Него? Не сме ли потъпквали любовта Му хиляди пъти? Не са ли били Неговите заповеди досаден товар за нас? Колко от тях сме престъпили! И словото Му ни е било скучно. Вместо да живеем от него, ние сме го критикували.

Доста хора си мислят, че дядо Боже трябва много да се радва, ако те се обърнат към него. О, не! Дядо Боже изобщо не трябва да се радва! Ние всички отдавна сме проиграли правото си пред Него. И ако човек се обърне, той може да се позове само на Божията милост.

„И стана и отиде при баща си“. Той няма право да се върне у дома. И все пак — все пак — има някакво право, може да се върне. Защото е син. Лош, заблуден син, наистина. Но все пак „син“. Това му дава куража да се върне. Макар и избягал, макар и пропилял имота си с блудниците, той все пак си остава син. Тъкмо това си спомня. И затова дръзва да се върне.

И с нас е така. Между всеки човек и Бога съществува една тайнствена връзка. Колкото и нагъл, безбожен и зъл да е човек, дори да хули и да отрича Бога — той все пак е Негово създание, извикано в живот от Него. А с Бога го свързва и кръв — кръвта на Иисус Христос, пролята и за него.

Ти си Божие творение, Негов замисъл. И за теб Той е пожертвал Иисус. Затова можеш да се върнеш при Него.