Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (3)

Бог се открива

„Един баща имаше двама сина.“ В това кратко изречение Бог се разкрива. Кой е Бог? Бог не е „висше същество“, „съдба“, „провидение“, „природна сила“. Бог е „Баща“. Никой човек не знае това сам — евангелието ни го разкрива.

Бог е „Баща“. Как да изясня какво означава това? Ние всички познаваме само земни бащи. А те — в сравнение с Бога — са лоши бащи.

Някога отдавна, когато бях в затвора, преминах през тежки борби и терзания и накрая успокоих сърцето си. И около мен, и вътре в мен цареше тишина. Но един ден чух навън едно дете да плаче жално. Не го виждах. Само го чувах. Въобразих си, че е едно от моите. И в миг вътрешният ми покой се срина. Сърцето ми заблъска бясно в гърдите. В този момент разбрах какво значи да си „баща“ — сърцето ти гори за децата ти, обичаш ги повече от всичко друго на света.

Бог е „Баща“. А ние сме Неговите деца. Неговите лоши деца. Неговите избягали деца. Но — Негови деца. Какво прекрасно разкритие на евангелието!

Децата могат да си отидат от родителите. Мъже са напускали жените си. Приятел може да остави приятеля си. Но може ли един истински баща да остави детето си?

В Библията се разказва покъртителната история за Авесалом, който въстава против баща си Давид. Давид е принуден да бяга, настава ужасна война. И в битката Авесалом загива. Когато Давид получава известието за победата, той не проявява и следа от радост. Избухва в ридание: „О, Авесаломе, сине мой! Да бях аз умрял вместо тебе!“.

Бог е „Баща“, и то съвсем различен „Баща“ от това, което ние си представяме. Знаете ли защо светът е така нещастен? Защото се опитва да живее без своя Баща. Погледни към Голгота, ти, изгубено Божие дете, взри се в лика на умиращия Спасител! И ще видиш как Божието сърце се къса за теб.

Блажен, който може да запее със светиите: „О, Бащино сърце, о, Светлина, Живот! О, верен Пастирю Емануил!… Не искам вече сам да управлявам. Татко, Ти детето Си води!“.