Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (29)

Заели сме се да изследваме чрез историята за изгубения син пътя към мир с Бога и към вечно блаженство, с две думи — пътя на спасението. Вече видяхме „пробуждането“ („… като дойде на себе си“) и „покаянието“ („… съгреших“). Сега идва ред на още нещо много важно — обръщането.

Добре знам, че тази дума е неприятна за мнозина. Има много т.нар. християни, които мислят, че човек може постепенно да се развие и да порасне и така да стигне до Божието царство. Но те явно не познават дълбочината на нашето падение. Който бяга от ясното обръщане към Господ Иисус, никога няма да достигне целта. Изгубеният син е илюстрация на това. Той е можел да си има религиозните възгледи в далечната страна. Там е можел да ходи на църква или да се моли, докато пасе свинете. Но каква полза от това? Никаква. Той трябвало просто да се обърне обратно и да се върне при баща си.

Без обръщане няма да минем.