Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (28)

Покаянието е копнеж

Да му се чуди човек на изгубения син. След като казва: „Не съм вече достоен да се наричам твой син…“, би било логично да продължи така: „… затова ще отбягвам баща си и ще замина надалеч“. Но точно това той не казва. А продължава: „Направи ме като един от наемниците си!“

Той има само едно желание, един копнеж — да бъде при баща си. Истинското покаяние води до постъпката на апостол Петър. Той казва: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек“. Но същевременно се хваща за краката на своя Спасител и гледа да е по-близко до Него. Думите на изгубения син: „Направи ме като един от наемниците си“ напомнят за Псалм 84:11: „Бих предпочел да стоя на прага на дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на безбожието“.

Истинското покаяние презира света, неговите почести, наслади и великолепие. Човек, който се покайва истински, ненавижда себе си и копнее само за щедрата Божия милост. И тя му се подарява в Христос. Затова покаянието е порта към живота.