Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (25)

В Деяния на апостолите ни е разказана историята за ковчежника на Етиопия. Той бил влиятелен човек в царството на царица Кандакия. Но цялото богатство, цялата власт и всички удоволствия в света не могли да заситят душата му. Той се чувствал така: „Както еленът желае водните потоци, така душата ми желае Теб, Боже“ (Псалм 42:1). В сърцето му имало силен копнеж за спасение. Затова той потеглил към Ерусалим. Но и там, в храма, не намерил мир. Тогава си купил книгата на пророк Исая. И по пътя обратно, докато седял в колесницата си, я четял. Но не я разбирал — докато Бог не изпратил апостол Филип да го пресрещне. Той му обяснил как се спасява човек, така че велможата повярвал, намерил мир и продължил радостен към дома. (Деяния 8:26-40).

И днес много хора ходят по света с изгаряща жажда за спасение в сърцата си. За тях историята за изгубения син е изключително важна. Защото чрез нея Господ Иисус ни показва нагледно пътя за спасение.

Вече чухме за пробуждането („… дойде на себе си“) и за целебното решение („Ще стана да отида при баща си“). Днес идва ред на най-важната и най-трудната крачка от спасителния път — покаянието.