Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (24)

Целебно решение

„Ще стана да отида при баща си.“ В това изречение се крие една дума, която ни показва защо това решение е целебно. Това е думата „баща“. Изгубеният син не е искал да се покори на някакъв жесток господар. Той искал да отиде там, където тялото и душата щели да бъдат у дома, където нямало да гладува и да бъде унижаван, където едно бащино сърце преливало от любов — там, където му било мястото.

Като ви моля и вие да вземете това решение, това не означава, че ви вербувам за някаква организация или че искам да ви спечеля за моите възгледи, или да ви убедя в някакво морално учение. О, не! Бащата в притчата е образ за Господ Иисус. Към Него се обръща човек. Изгубеният син се прибрал от свинете в дома на баща си. Който се обърне към Иисус, преминава от грях и позор в положение на Божие дете, от нощ и студ — в ясната слънчева светлина, от властта на тъмнината — в царството на възлюбения Син, от смърт — в живот, от робството на греха — в свободата, от безнадеждност — към сигурната надежда за вечен живот.

Иисус не изпитва към нас някаква платонична и хладна симпатия. Той „беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание“ (Римляни 4:25).

Магнитната стрелка не се успокоява, докато не се насочи на север. Кръстът на Иисус е единствената посока, в която неспокойната съвест намира покой.

Натам ви призовавам. Не усещаш ли и вътрешния зов: „Къде ще ми е по-добре отколкото при Теб? За мен, окаян сиромах, ти си приготвил дарове безброй“.

Затова: „Ще стана да отида при баща си“.