Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (21)

Тази случка се разиграва през 60-та година след раждането на Христос. В голямата съдебна зала в Кесария се тълпят офицери и видни граждани. С голям блясък влизат римският управител Фест и неговите гости — цар Агрипа и царица Верникия. Но не тези царски особи са в центъра на вниманието. Всички очи се обръщат към един съвсем обикновен човек, изведен от затвора. Този човек е апостол Павел.

Агрипа подвиква на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си“. Тогава Павел издига ръка и започва да говори. Говори с пълномощието на Светия Дух. Думите му се леят със сила и плам. Оставят дълбоко впечатление у всички. А Агрипа казва потресен: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин“ (Деяния 26:28).

Ужасни думи: „… още малко“. Още малко и щях да имам мир с Бога. Още малко и щях да се освободя от примките на греха и смъртта. Още малко и щях да съм спасен и блажен завинаги.

Колко ли хора има тук, за които може да се каже: „Липсва още малко, за да се новородят“. Малко е, но липсва.

При изгубения син не било така. При него вече нищо не липсвало. И окаяният му живот влязъл в релси. Защо? Защото в правилния момент той взел важното решение: „Ще стана да отида при баща си“.