Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jesus — unsere Chance!, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2020)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус нашият шанс

Преводач: Емилия Бочева

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Редактор: Юлиана Балканджиева

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-50-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10492

История

  1. —Добавяне

Голямото прикриване

В Библията пише, че при грехопадението е настанало едно всеобщо прикриване. Такова е естеството на греха — той поставя всичко в потайност и мрак. Преди грехопадението всичко било светло, ясно и открито. Но после дошло грехопадението и настъпило всеобщо забулване. И страшното е, че дори Бог участва в това. Преди грехопадението Бог е ходел явно сред хората. Но грехът е направил така, че Бог се е прикрил и е станал един скрит Бог. Да, Бог е скрит. Хората Го търсят зад всевъзможни маски. „Той трябва да е в природата!“ Но не е там. „Във великите световни събития трябва да го открием!“ Зад тях обаче стоят съвсем други сили. „Бог трябва да е в самия мен!“ Но в себе си откриваме всичко друго, но не и Бога.

Бог е скрит. И когато се явява, това става в облачен стълб, който Го прикрива. И дори когато се разкрива в Сина, Божият Син е забулен в образ на слуга. И разумът не Го разпознава.

Но не само Бог е скрит. Дяволът също. Той не може да се крие като Бога, и затова си слага маска. В Библията се казва, че дяволът се преправя на „светъл ангел“. Той говори за религия. Твърди, че желае да изведе хората до истинска свобода и човешко достойнство. И след като ги е направил невъздържани, неморални и безбожни, накрая всичко свършва като при Гретхен във „Фауст“: „Но за каквото съм сгрешила, бе тъй добро! Бе толкоз мило!“.

Но не само Бог и адът се маскират, а най-вече човекът. След грехопадението Адам се скрил между храстите в градината. Това било доста примитивно. Междувременно ние сме се усъвършенствали в маскирането. Безбожният говори за нови научни и религиозни познания. Скъперникът твърди, че е пестелив. Мързеливият казва: „Аз не съм чак толкова амбициозен“. Безсърдечният заявява, че никой не го разбира. Развратникът се хвали с бликащата си жизненост. Клеветникът нарича себе си „приятел на истината“. Грешникът лъже, мотото му е: „Аз постъпвам честно и не се боя от никого“. А който постоянно се тревожи, казва, че просто е далновиден за земните неща.

Какъв карнавал! Какъв маскарад! Когато човек за първи път осъзнае това, той има усещането, че ще се задуши в този свят на криене, лицемерие и преструвки.

Но къде има истина? Светлина? Ще ви кажа — в Божието слово. Божието слово представлява голямото разкриване. В него се открива Бог, а също дяволът и човекът. И който го чете, ликува: „Словото Ти ме прави мъдър!“, „В твоята светлина ще видим светлина!“.