Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (17)

Колко често ни се е случвало през последната война: Тъмна нощ. Всичко спи. Изведнъж в далечината се чува тътен — противовъздушната отбрана! И после се почва. Сирените запищяват пронизително. Някои въпреки това продължават да спят. Но повечето се събуждат. Наистина, такова събуждане е много неприятно. Но то е спасило живота на мнозина.

В духовния живот също има пробуждане. Състоянието на човека, който не е новороден, е сравнено в Библията със сън — дори със смърт. Неновороденият човек е мъртъв за Бога. Той е мъртъв в своите грехове и в самочувствието си за праведност. И ако не бъдем събудени, сме изгубени завинаги.

Но — слава на Бога! — сирената на Божието слово все още предупреждава. Наистина мнозина искат да млъкне, понеже смущава съня им. Но блажени сме, ако сънят ни се наруши! Блажени сме, ако се събудим! Дори да боли — това е животоспасяващо. Нашата притча описва едно пробуждане.