Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (12)

Живот в самота

Тук има една потресаваща думичка — „никой“. „Но никой не му даваше“. О, млади човече, къде са твоите някогашни приятели? Къде потънаха? Разбираш ли сега, че нямаш никакви приятели? А единствения, който ти мислеше доброто, него ти изостави. Виждаш ли сега, че твоите приятели изобщо не са държали на теб? Искали са нещо от теб. А за теб самия хич не ги е било грижа. Сега си безкрайно самотен.

Виждали ли сте медната гравюра на младия Дюрер, която изобразява блудния син? На нея има голям селски двор и обширна земя. Но надлъж и нашир не се вижда никакъв човек. Само блудния син! Коленичил сред грухтящите свине, той кърши ръце.

Напълно изоставен! Живот без Бога прави човека изключително самотен. Опитът потвърждава това. Помислете за самотния край на Юда!

Колко по-различно е в Бащиния дом! Приятели, преживял съм времена, когато дни наред не виждах нито един човек. Но тогава изпитах как Иисус изпълнява словото Си: „И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света“ (Матей 28:20). Изживях единението в Светия Дух с победоносната църква, с небесното множество, с братята и сестрите, които се бореха заедно с мен! „О, как обичам, Господи, твоите — онези, които Те търсят, които мислят за Теб…“