Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (116)

Как все пак завършва историята

Знаете ли кога е дошъл завършекът на историята? Тогава, когато фарисеите, заедно с целия старозаветен народ се събрали пред двореца на Пилат Понтийски. Пред тях на каменната настилка стоял Човекът, който им бе разказал историята. Човекът, който бе изобразил Себе Си чрез Бащата в притчата — Господ Иисус. Той стоял там, с трънен венец, бичуван, облян в кръв.

Тогава фарисеите написали края на историята, като викали: „Разпъни Го!“. Това е краят — по-големият брат разпъва бащата на кръст. Той убива баща си.

Това е потресаващо! И който при това продължава да вярва на света и на хората, е глупак.

Но — да, сега идва и едно голямо „но“! Живият Бог използва дори и човешката злина, за да гради царството Си. И така кръстът на Иисус не е краят, а по-скоро началото. Именно чрез Своята смърт Господ Иисус наистина става Бащата от нашата история. Бащата, който приема изгубени синове. Защото сега вече Той е отнел вината им. Придобил е за тях новата дреха на правдата. И откакто е възкръснал от мъртвите, Той непрестанно простира прободените Си ръце към грешници, които искат да се спасят.