Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (115)

Той става въпрос към нас

Художниците много често са изобразявали историята за изгубения син. Има две разтърсващи произведения на Дюрер, на които се вижда изгубеният син сред свинете, как идва на себе си. И френският художник Бернан е нарисувал сина, който се завръща у дома. Знам и още една негова картина, на която е изобразен бащата, който се взира за завръщането на сина. Рембранд също е нарисувал редица великолепни картини по нашата история. Само ми е странно, че май няма картина, която да изобразява по-големия син. Ако бях художник, бих желал да нарисувам тази картина: По-големият син стои, гордо изправен, уверен в себе си и в праведността си, несломим. Лицето му отразява съпротивата срещу този бащин дом, в който властва милостта и тържествува любовта. А пред него стои баща му, зове го, умолява го, изпълнен с безкрайна любов и към този свой син.

Представяме ли си картината? Сега разбираме защо нито един художник не е пожелал да я нарисува. Трябвало е да придаде на по-големия син собствените си черти.

Понеже това, което се разказва в нашата история, е точно историята на всяка една душа, която се сблъсква с евангелието. Ето я вратата, тясната порта, водеща към дома на Отца, в царството на милостта, където цари мир и радост в Светия Дух. И там стои Спасителят, кани, умолява. А Светият Дух говори в сърцето: „Ти трябва най-после изцяло да последваш своя Спасител. Трябва да приключиш с тази външна, привидна принадлежност към християнството! Трябва най-после да се обърнеш, да получиш увереност в спасението си!“. Но помраченото сърце се съпротивлява, бунтува се: „Че аз съм си добре и така. Кой знае какви последици ще има такова едно пълно отдаване?!“.

Колко много хора познавам, които така стоят пред вратата. Вратата е отворена за тях, но те така и не правят последната крачка.

Затова Господ Иисус не е разказал края на историята. Ти, самият ти, трябва да я допишеш с живота си. С липсващия завършек Господ Иисус пита всеки от нас: „Как ще постъпиш сега? Ще направиш ли последната крачка към дома на Отца, или няма да я направиш?“.