Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Jesus — unsere Chance!, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2020)

Издание:

Автор: Вилхелм Буш

Заглавие: Иисус нашият шанс

Преводач: Емилия Бочева

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: немски

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: беседи

Националност: не е указана

Редактор: Юлиана Балканджиева

Художник: Здравко Ненов

ISBN: 978-619-7015-50-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10492

История

  1. —Добавяне

Истинското избавление — завръщане у дома

Виждали ли сте някога истински щастлив човек? Дълго има да търсим, нали? Всеки има своята болка. И всеки търси избавление на различни места.

Един казва: „Аз щях да съм добре, ако имах повече пари“. Друг си мисли: „Аз щях да съм добре, ако бях напълно здрав“. А трети: „Аз щях да съм добре, ако имах друга работа“. И така нататък!

Мислите ли наистина, че изпълнението на тези желания би ни направило щастливи? О, не! Щом някакъв проблем в живота ни се разреши, веднага се надигат нови трудности, беди и желания.

Има само едно истинско избавление за нас — нашата бездомна душа да се върне у дома. „Изгубен беше и се намери“. Така разказва бащата историята на своя син. „… и се намери“. Значи го има това — една бездомна душа да се върне у дома.

Веднъж получих едно трогателно писмо от един млад войник. В него той ми напомняше как през 1938 г. е дошъл при мен като нещастен, потънал в грехове човек. И после продължаваше: „Но как се зарадвах, когато най-накрая след година и половина вътрешни борби, на Великден 1939 г. намерих Иисус Христос като мой Спасител! Или по-точно казано, Той ме намери и аз станах Негово притежание. От тогава насам преживявам наистина думите: «Благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!».“

През 1931 г. направих едно дълго пътешествие из Америка. Хубаво е да пътуваш. Преживях много интересни неща. Но много ясно си спомням часа, в който отново стъпих в родината и пътувах от пристанището на Бремен към града. Влакът беше претъпкан и задушен. Но какво значение имаше — нали си бях в родината! Всяко дърво и всяка миниатюрна вила с градинка изпълваше душата ми с радост и наслада. А езикът! Тук всички говореха езика, който знаех и обичах.

Има нещо прекрасно в завръщането у дома. Много войници, които след война се завръщат у дома, знаят това много добре. А най-добре го знае бездомната душа, която се завръща у дома при Господ Иисус, при Спасителя и Изкупителя! Целият свят не може да ни предложи нищо равностойно. „Участта ми вън не е — вътре мен Иисус прие!“