Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Jesus — unsere Chance!, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Емилия Бочева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Стаси 5(2020)
Издание:
Автор: Вилхелм Буш
Заглавие: Иисус нашият шанс
Преводач: Емилия Бочева
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: второ (не е указано)
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: беседи
Националност: не е указана
Редактор: Юлиана Балканджиева
Художник: Здравко Ненов
ISBN: 978-619-7015-50-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10492
История
- —Добавяне
Истинското избавление — завръщане у дома
Виждали ли сте някога истински щастлив човек? Дълго има да търсим, нали? Всеки има своята болка. И всеки търси избавление на различни места.
Един казва: „Аз щях да съм добре, ако имах повече пари“. Друг си мисли: „Аз щях да съм добре, ако бях напълно здрав“. А трети: „Аз щях да съм добре, ако имах друга работа“. И така нататък!
Мислите ли наистина, че изпълнението на тези желания би ни направило щастливи? О, не! Щом някакъв проблем в живота ни се разреши, веднага се надигат нови трудности, беди и желания.
Има само едно истинско избавление за нас — нашата бездомна душа да се върне у дома. „Изгубен беше и се намери“. Така разказва бащата историята на своя син. „… и се намери“. Значи го има това — една бездомна душа да се върне у дома.
Веднъж получих едно трогателно писмо от един млад войник. В него той ми напомняше как през 1938 г. е дошъл при мен като нещастен, потънал в грехове човек. И после продължаваше: „Но как се зарадвах, когато най-накрая след година и половина вътрешни борби, на Великден 1939 г. намерих Иисус Христос като мой Спасител! Или по-точно казано, Той ме намери и аз станах Негово притежание. От тогава насам преживявам наистина думите: «Благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!».“
През 1931 г. направих едно дълго пътешествие из Америка. Хубаво е да пътуваш. Преживях много интересни неща. Но много ясно си спомням часа, в който отново стъпих в родината и пътувах от пристанището на Бремен към града. Влакът беше претъпкан и задушен. Но какво значение имаше — нали си бях в родината! Всяко дърво и всяка миниатюрна вила с градинка изпълваше душата ми с радост и наслада. А езикът! Тук всички говореха езика, който знаех и обичах.
Има нещо прекрасно в завръщането у дома. Много войници, които след война се завръщат у дома, знаят това много добре. А най-добре го знае бездомната душа, която се завръща у дома при Господ Иисус, при Спасителя и Изкупителя! Целият свят не може да ни предложи нищо равностойно. „Участта ми вън не е — вътре мен Иисус прие!“