Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (110)

Истинският проблем — бездомната душа

В нашия текст бащата разказва още веднъж с едно изречение историята на блудния син: „Изгубен беше и се намери“.

Като начало ще се занимаем с първата част на тази история: „Изгубен беше…“.

Когато изгубеният син с гръм и трясък напуснал баща си, отначало изобщо не разбирал какво означава това за живота му — сега той вече нямал дом. И на първо време продължил да не осъзнава това. Нали на тръгване получил от баща си значително състояние. И докато го имало, той можел да се заблуждава по отношение на истинското си положение.

Но после състоянието било прахосано. И дошъл един ден, в който той изведнъж осъзнал: „Та аз съм бездомен“. Спуснала се вечерта. Нощта наближила. Всичко живо бързало към домашното огнище. Птиците се приютили в гнездата си. А блудният син стоял сам на една пуста улица: „Не мога да се върна у дома, аз вече нямам дом“.

После дошла зимата. Задухали свирепи ветрове. Хората се събирали около веселото огнище в топлите си къщи. А изгубеният син стоял навън, мръзнел и изживявал песента: „Враните летят със бръснещ полет към града, скоро и снегът ще завали. Тежко на онзи, който няма кът, който няма си родина!“.

Това е образ за бездомната душа. Нашата душа намира своя дом, своята родина, в мира с Бога. А мир с Бога получаваме само чрез Господ Иисус, понеже чрез смъртта Си Той ни подарява прошка за вината и оправдание пред Бога. Следователно може да се каже, че душата намира истинската си родина само при Спасителя. А ако човек не може да нарече Иисус свой Господ и Спасител, неговата душа е наистина бездомна.

Тази вътрешна бездомност е много страшна при хора и народи, които отхвърлят евангелието. С тях става същото както с изгубения син. Отначало човек не забелязва положението си, защото все още разполага с някакво състояние от бащиния дом. Все още има спомен за Бога и Неговата любов. Още познава Божиите заповеди и има представа от християнски живот и християнско семейство. Но постепенно това се пропилява. И тогава става явно, че душата е бездомна.

Колко много са бездомните души! И сред нас! Хората без Иисус са осъдени на вътрешно скитничество. „Не мога да се върна у дома…“ — това е нашият същински проблем.