Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (11)

Живот в унижение

„И отиде и се свърза с един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.“ Това е бил неприятен ход за изнежения млад мъж. Но така става. Който пренебрегва любовта на Бащата, ще изпита студенината на хората. Който не иска да отиде при Господа, разчита на хора и става техен слуга.

„… който го прати на полетата си да пасе свине.“ Без много приказки и молби. Сурова необходимост. Да, светът му бил приятел. Заради този приятел той пожертвал баща си и Бога. И сега светът се отнасял към него по своя си начин. „И така, познай и виж, че е зло и горчиво това, че си оставил ГОСПОДА, своя Бог.“

Трябва да кажем няколко думи за „гражданина“ на тази чужда, далечна на Бога страна. Известният проповедник Теремин казва за него: „Кой е той, този гражданин? Този образ, който Христос умишлено оставя забулен в мрак? Този, който живее в страната на убийствения, вечен глад? Този господар, при когото се хващат на работа онези, които са оставили служението си на Бога? Няма да го назоваваме. Нека само вземем решение да бягаме от греха, чрез който той ни владее.“

„… който го прати на полетата си да пасе свине.“ Иисус разказа тази история в една страна, където свинете се смятат за нечисти. Всички разбирали какво означава това — сега синът бил напълно затънал в света на нечистотата и трябвало да му служи.

Така става с греха. Отначало си играем с него. После той ни завладява и унижава. Първо го желаем — а после нямаме избор. Дяволът отначало обещава свобода, а после оковава във вериги. Каква полза, че блудният син скърцал със зъби в своето унижение! Той бил принуден да живее в света на мръсотията.

Д. Хумборг казва: „Не само в ада е скръб. Скръбен е и пътят дотам. Колко хора, които биха живели добре в Бащиния дом, и които някога са изпитали Божия мир, живеят кучешки живот, който е ад още на земята. В колко бракове, в колко семейства, в колко мъчения на работното място се провиждат зловещите отблясъци, които адът вече хвърля върху живота на хората“.

Живот без Бога е живот в унижение. Но обратното също е вярно. Живот с Бога, живот в благодатта, е възвишен и свободен живот. В хвалебствената песен на Анна се казва: „Бог въздига бедния от праха и издига сиромаха от бунището, за да ги сложи да седят с благородните; славен престол им дава в наследство.“ (1 Царе 2:8).