Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (108)

Да виждаме правилно Божията сила

Бащата в нашата притча описва промяната, станала с изгубения син, с поразителните думи: „Той беше мъртъв и оживя“.

Следователно така действа благата вест за Божията милост в Иисус — тя съживява мъртви.

Ако искаме да разберем езика на Библията, трябва да се научим да мислим по съвсем нов начин. Ние наричаме „смърт“ спирането на сърцето. Ах, казва Божието слово, тази смърт не е важна. Когато един човек от света умре, смъртта му е без значение, понеже той отдавна е бил мъртъв за Бога. И тази смърт сега е само последната крачка към съда. А когато умре едно Божие дете, това също няма значение. Така то само получава вечния живот в пълнота. Какво тогава е „смърт“ според Библията? Това е естественото състояние на необърналия се човек. По природа ние сме мъртви в грехове, престъпления и безплодни дела.

Но нашият текст ни казва, че ние можем да оживеем. И то чрез евангелието за Божията милост в Иисус. Това евангелие е най-голямата сила. Павел казва веднъж: „Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е Божията сила“ (Римляни 1:16). На гръцки думата сила е „динамис“, същата като „динамит“. Светът има динамит, с който може да убива. Ние имаме динамит, който съживява.

Да можехме да видим правилно евангелието! Може би у дома имаме Библия, стои си на библиотеката с хубава черна подвързия, с позлатен надпис. И ние си мислим: „Малко старомодна, но все пак достойна за уважение книга. Добро религиозно четиво за деца и за утеха на старци“. Каква заблуда! Това е динамит — динамит, съживяващ коравите, мъртви сърца, така че да запеят заедно с всички светии:

Животът ми е сам Иисус —

моят дял и моята печалба.

В живота вечен аз съм влязъл

и радостно ще Го прославя.