Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Jesus — unsere Chance!, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Емилия Бочева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Религиозен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Стаси 5(2020)
Издание:
Автор: Вилхелм Буш
Заглавие: Иисус нашият шанс
Преводач: Емилия Бочева
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: немски
Издание: второ (не е указано)
Издател: Верен
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: беседи
Националност: не е указана
Редактор: Юлиана Балканджиева
Художник: Здравко Ненов
ISBN: 978-619-7015-50-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10492
История
- —Добавяне
Да виждаме правилно брата
Нека си представим още веднъж положението, което описва текстът: Отвън, пред портата на бащиното имение стои по-големият син. Лицето му е мрачно и навъсено. В сърцето му бушуват гняв и презрение към по-малкия му брат: „Няма мира от този! Първо просто изчезва! После прахосва парите! И сега ми идва като просяк! А старият даже и празненство му устройва!“.
А пред гневния син стои бащата. Той прекъсва ядния ход на мисли. „Хей! — казва той, — та това е брат ти! Ти дори не знаеш колко ниско беше изпаднал — той беше мъртъв. И сега не подозираш какво се случи с него — той оживя.“
Тук Спасителят иска да ни научи да виждаме правилно хората. Ние ги виждаме като слепия, който каза: „Виждам хората като дървета, които ходят“. И ние виждаме хора, сънародници, приятели, съседи, врагове… „Ах — казва Иисус, ти трябва да виждаш, че това са твои братя и сестри. И ти трябва така да ги виждаш, че сърцето ти да плаче, когато ходят в смъртта, и да ликува, когато дойдат в живота.“
Каин казал: „Пазач ли съм аз на брат си?“. Такива сме всички. Нали сме от Каин. Веднъж срещнах един стар човек. „Как си?“ — го попитах. А той каза: „Толкова съм самотен“. А живееше в един блок, обитаван от около 50 души. Никой не забелязваше, че там има един самотен брат.
Колко малко се виждаме наистина правилно, ме порази веднъж, когато едно момче се самоуби. И никой не знаеше защо. А то имаше родители, приятели, пастор. Никой ли не бе забелязал какъв товар носи момчето скришом? Не! Нали всеки е бил зает със себе си. Да виждаме човека правилно! О, да бихме се научили на това! Може би този, който мрази Христос, е само един заблуден син, който не успява да намери пътя към дома. И може би свадливият ти съсед просто се нуждае от любов, а сърцето му е било все разочаровано.
„Това е брат ти — казва бащата в притчата. — Ако го обичаше, щеше да видиш досегашната му беда и спасението му“. — „Ако го обичаше…“ Само който обича, вижда другия правилно.
Познавам Един, който ни обича безмерно. И затова ни разбира напълно и ни познава до дълбините на сърцето ни. Този Един е Иисус, Божият Син, който дори ни нарича братя.