Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (104)

Как човек може да се радва и да се весели?

Нашата история ни дава ясен и недвусмислен отговор — само чрез Божията милост, явила се в Иисус за грешниците.

Текстът, буквално преведен, гласи: „Трябваше да се развеселим и да се зарадваме“. Защо? Защото изгубеният син се е върнал у дома.

Човек трябва да се радва и да се весели, като вижда как Божията милост в Иисус приема и преобразява един изгубен грешник.

А колко повече трябва да се весели и да се радва човек, когато самият той преживее това! Колкото повече остарявам, толкова повече осъзнавам, че нито преходните неща от този свят, нито вярното изпълнение на дълга ни носят истинска радост. А вечна радост ни носи само това, за което говори Хилер в своите стихове:

Оказа ми се чудна милост,

изумително благоволение,

по чудо — незаслужено,

а и нетърсено от гордото сърце.

Сега ликувам, като знам това,

и хваля, славя милостта.

Тази радост издържа проверката и на най-страшната беда, на смъртта.

Когато през последната война загина един млад човек, мой познат, ротният му командир писа, че последните му думи били: „Смъртта не е страшна. Хубаво е да ходиш през живота с Иисус и да си едно с Него“. Божията милост, която получаваме в Иисус, ни дарява радост и веселие дори и в часа на смъртта.