Вилхелм Буш
Иисус — нашият шанс (10)

Живот в глад

„А след като пропиля всичко, той изпадна в лишение.“ По-нататък се казва: „И желаеше да се насити с рошковите, от които ядат свинете, но никой не му даваше“.

Чух за едно семейство, с което се е случило така, както с блудния син. Това били хора, на които всичко им вървяло много добре. И когато един ден верен свидетел на Иисус им предложил да приемат Спасителя в сърцата си и в дома си, те се усмихнали снизходително. Мъжът казал: „О, ще се справим и така. Ние сме просветени хора“.

Няколко години по-късно синът им се скарал с тях и избягал от къщи. Майката лежала болна в постоянно страдание. Викала дъщеря си, но тя все била навън, за да се забавлява. Мъжът седял отчаян в офиса си и се опитвал да спаси пропадащия си бизнес. „Е, почерпете сега сила, утеха и надежда от вашето просвещение!“, подигравал им се дяволът. „И те изпаднаха в лишение.“

Но няма нужда да се стига чак дотам! Помислете само за Закхей, който седи горе на черницата с жадно сърце. Той има пари и имот. Но бедната му душа загива от глад.

Прочутият оратор Цицерон веднъж казал: „След като преживях толкова много, не откривам нищо, което би ми донесло покой“.

А колко явно става това лишение, когато дойде смъртта! Кажи, какво ще те утеши пред лицето на смъртта? Преживените удоволствия? Те само ще те обвиняват. Парите ти? Тях ще трябва да оставиш. Изпълненият ти дълг? Той няма да те отведе в небето. Тогава ще си в положението на безбожния английски крал Хенри VIII. Той гаврътнал още една чаша вино и заявил: „Е, господа, сега всичко свърши — царство, душа, тяло и живот“.

За изгубения син се казва: „Той изпадна в лишение“. Е, толкова ли било лошо положението? Не живеел ли в богата, широка страна? Той се оглежда наоколо. И изведнъж вижда тази страна в съвсем нова светлина — тук цените постоянно растат!

Да, така става. Първо светът ти изглежда прекрасен. Но когато душата ти изпадне в беда, тогава откриваш, че този свят гладува! Наоколо е пълно с умиращи, гладуващи души! Душата живее единствено от Божието слово. И от този Спасител на грешниците, който е казал: „Аз съм хлябът на живота“. Но светът е пренебрегнал и отхвърлил тази храна. И нищо чудно, че цари тежък духовен глад.

„И настана голям глад в онази страна.“ Този глад вече е започнал. За него четем в книгата на Амос 8:11-13: „Ето, идват дни, заявява Господ Бог, когато ще изпратя глад на земята — не глад за хляб, нито жажда за вода, а за слушане на словата на Господа. Ще се скитат от море до море и от север до изток; ще обикалят да търсят словото на Господа, но няма да го намерят. В онзи ден красивите девици и юношите ще припадат от жажда.“

Бедният свят! Колко са добре Божиите деца. „Праведният яде до насищане на душата си“ (Притчи 13:25). Те имат хляба на живота — Иисус. И те се хвалят: „Господ е сила моя и щит мой. На Него се упова сърцето ми и ми се помогна, затова сърцето ми ликува и ще Го прославя с песента си“ (Псалм 28:7).