Станислав Сивриев
До съмнало (54) (Разговори с Илия Бешков)

53.

22 август — четвъртък ’57

— Е-е-еее, Сиврѝ-синѝ?… Аз, че умирам — умирам, но да не би пък и ти да си умрял, та никакъв те няма?

— Нали знаеш, че бях на курорт? Аз съм човек с все недовършена работа и там се хванах да пиша съчинения. Сега им свивам кубето…

— Хубаво правиш. И аз четох едно съчинение в „Литературен фронт“. Г. се провиква: „Да използваме докрай възможностите на изкуството!“ Тия думи ме ощипаха, та ще взема накрая да направя революцията… Бе откъде дойде тази алчност, тази лакомия? Серсеминът като му падне и се разяде, сам става враг на себе си: стомахът му се разширява, диария го погва и все излиза-влиза с ръце на каиша… По времето на „Пладне“, пък и сега карикатуристите рисуваха дебели думбази. Това е плебейско мислене: на сиромаха все плюскане му ходи по главата. А аристократът е изтънен, по него няма мазнини — лой и шкембета правят първите поколения богаташи. Та и тоя: „Да използваме!“ Бе много апетит за използване, та дори и това крехко нещо — изкуството! Я да налапаме каквото може: днеска има, утре няма! И се раздъфкахме — нетърпеливи, задъхани, забързани да не изтървем нещо… Как никой — нито писател, нито художник — не се сети да каже другото: „Да използваме докрай своите възможности за едно изкуство“, което е единствено интелигентният израз, позволен на твореца? Оня търси възможностите в изкуството, а не в собствените си възможности. То не е проста размяна на думи, а размяна на посоките. На туй хората казват впрягане на коня зад каруцата. Ти само помисли: изкуството е нейде наоколо на склад, и ни чака да го набутаме в центрофуга, да му изкараме меда — тъкмо да се наплюскаме и хукнем из бахчиите с разкопчани панталони. Ако не е това, тогава е другото: усетили сме последиците от своя отказ да правим изкуство и тъй като си знаем защо е станало така, прехвърляме работата от болната глава — на здравата. Я сега, другари, да видим какво има в туй изкуство, че да го сложим в торбата!… Глупости, глупости!… Какво ще сложиш, като търсиш извън себе си това, което е в теб? Тая статия е самопризнание, че вълненията, които оплождат творчеството, са закърнели и се отнасяме към творческия резултат като към овца. Ама и таз овца намери начин да ни го върне: тя ритна менчето с млякото и то остана празно… Я ела да ти прочета, че по телефона нищо не става!