Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Диалог
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Karel(2018)
- Форматиране
- zelenkroki(2018)
Издание:
Автор: Илия Бешков
Заглавие: Словото
Издание: първо
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1981
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80
Излязла от печат: месец септември 1981 г.
Редактор: Станислав Сивриев
Редактор на издателството: Панко Анчев
Художествен редактор: Владимир Иванов
Технически редактор: Добринка Маринкова
Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов
Художник: Иван Кенаров
Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149
История
- —Добавяне
2.
19 февруари ’53
Приказваме какво приказваме — пак при Левски.
Бешков все се вглежда отвъд видимото — там, където Апостолът не е исторически факт, а историческо осмисляне на националното битие.
Днес се навършват 80 години от обесването на Апостола. Зиморничав февруари с изяловени снегове. Кахлена камина ни олизва с топло дишане. Бешков ходи из хола по топли пантофи и приказва:
— Ботев беше преди всичко политик. Той с вестници бе разделил България на две и се ожесточаваше срещу отречената от него половина. Като всеки политик — и той имаше своите илюзии. И заглушаваше здравия си инстинкт с полемични възпламенявания. Аз мисля: Ботев в същност се съпротивяваше на собствената си интуиция, която му подсказваше, че накрая ще изстене от своите. Това е интимният край на политическото качало. И, моля ти се, не стана ли тъкмо това?…
Левски не полемизираше — той вярваше в своето изповедание. И правеше комитети! За него работата беше толкова свято вътрешна, че я вмести под един български опушен таван, пред револвер и кама накръст! Неговият допир с реална и робска България бе толкова плътен и физически, че неминуемо следваше да се превърне в символ. Това е парадоксът на метаморфозите, които или овеществяват символиката, или превръщат опредметеното в символи…
Ботев с гения си схвана тъкмо това. Той безпогрешно усети, че целостта на България в съзнанието на Левски е в същност собствената му цялост. И когато Дяконът увисна на бесилото, той изписа тъкмо това в най-хубавото си стихотворение: „И твой един син, Българийо!“ Не единствен, а един. Това не е противопоставяне на единия срещу останалите, а обобщена синовност; оназ — задължителната като органично съответствие с единна и неделима в съзнанието България!…
Затова всички останали са герои и мъченици на изкуплението, а той — единственият Апостол! Не зная чия уста първа изрече тази дума, кой в божествено озарение с една дума каза всичко. Стигането до библейския й смисъл е във възможностите само на един неопорочен народ — без дори да е чел Библията! Така той покри цялото человеческо време чрез един свой син!