Станислав Сивриев
До съмнало (12) (Разговори с Илия Бешков)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel(2018)
Форматиране
zelenkroki(2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. —Добавяне

11.

13 февруари — неделя ’55

Разговорът се върти около войната, Тайван и последните политически събития. Бешков облизва съхнещи устни, през дупката между предните му два зъба се обажда свирукане.

— Чудни работи приказвате — Китай бил владял Тайван столетия и това е основание за китайците да викнат: „Нашата свещена земя, татковината ни!“, както казваме ние. Хайде, холан!… Представете си баба ви — чак сега да ревне за загубената си преди шестдесет години девственост!… Тайван го населяват китайци, но те не са му били стопани. Според мен американците ще останат на Формоза. Те се намърдаха в Европа, за да отидат в Азия. Тия гангстери ще изчакат да умре Чан Кай ши, после ще изженят генералите му за американки, а президентът ще си направи там резиденция. И Формоза ще им плати разноската на цяла война… Те симулираха отстъпчивост, като се оттеглиха от островите, за да запазят Тайван. И помнете: ще драпат да има наоколо мир. На всяка цена! Да запали някой пожар из комшулука, те първи ще се втурнат да гасят; да нападне някой Китай, те ще влязат в ролята на помирител. Защото с Тайван американците приключват една война, а не започват нова! На Айзенхауер отново му навличат ботушите и го пращат да си довърши работата, която остави ошетана наполовина. Неговата сега е да каже накрая: „Господа банкери, произвеждайте и търгувайте съобразно това, че Тайван е ваш!“ После може и да си отиде… Моята теза е, че владеенето на Тайван изисква мир наоколо. На джонетата им трябва мир! Те ще си стоят там и от време на време само ще се обаждат: „Хелло, какво возиш бе, параходче?“ „Машинки за Китай.“ „Ха! Машинки ли? Почакай!… Ало, Китай, защо не вземеш машинки от мен?“ „Скъпи ми идват.“ „Скъпи ли? Глупости! Аз ще ти ги дам на същата цена — хем по-хубави.“ „Не ги искам.“ „Както искаш…“

Както искаш, но Джонето е на запушалката и казва на парахода: „Ресто! Има някаква грешка — не ти щат машинките!“

За да разберете какво е Тайван, погледнете глобуса: пъпа на тихоокеанските пътища… Китаецът е купувач, а кой производител си избива купувачите?… И още нещо: Англия е против американски Тайван.

— Защо?

— Защото в американски ръце е опасен — ще се набърка в нейните кярове… Китайците ще дигат пушилка — ха дано се скарат Англия и Америка, та белки след това стане нещо…

Първата хватка на англичаните бе: да се интернира Чан Кай ши и да се проведат избори. Техните сметки все излизат от избори, парламенти и демокрации. Да го няма вълкът Чан, да има национално правителство — само и само да няма американци. Но като удариха на твърдо, поискаха два Китая — един на Мао и втори — на Чан Кай ши. Пък на Америка й омръзнаха салонни лицеприятия, да дава на Европа пари, да я храни и пои на вересия. Ти знаеш ли тия пущове — французите — що нещо изплюскаха?…

А чухте ли за Макдоналд? Англичаните ще хранят Югоизтока! То е така: като хапнеш от хляба ми, ти вече не си само Сивриев, а ставаш наполовина и Бешков. Англия не иска да играе ролята на неканения джамбазин. Видели ли сте по панаирите? Дошъл почтен балканджия да си продава магарето на друг почтен купувач. Хубаво, ама джамбазинът като видял, че пазарлъкът ще стане и без него, професионалната му красота го сбутва да се намеси. Па им хване ръцете, па започва да ги друса: „Ха вар хаиринѝ гьор!“[1] Двамата, простодушните, са смутени. Защото в алъш-вериша им се е намесил неканен досадник, а будалата се е вживял в роля и друса ръцете им: „Ха вар хаиринѝ гьор!“ Накрая селяните се пресрамват и изкипяват: „Хай сиктир, тебе пък кой те е калесвал!“ — и пазарлъкът стане без него…

Англия прави друго — тя внушава или само на продавача, или и на двамата, но поотделно: „Недей бе, ще се минеш с тоя кон! Ти кьорав ли си, та не видиш?“

Сега Америка и Русия влизат в директни преговори; Америка разговаря направо с най-силния, с най-опасния… Ти кажи — не предвидих ли преди два-три месеца тая шетня на Кингсбъри, Смит, Хърст, Кониф, а? Според мен война ще има, ако я пожелае Съветският съюз — и тъкмо затова съм спокоен…

Бележки

[1] Готов турски израз при спазаряване: Да им видиш доброто (на парите).