Илия Бешков
Метаморфози на познанието

Литературата и изобразителното ни изкуство са ненаселени, необитаеми — в тях нищо не е напълно разказано и напълно изобразено.

Българинът — и като обикновен човек, и като автор — е незаинтересован от обективния свят. Той е премного зает със себе си, със своя единствен живот, за да пилее усилията си за опознаване живота на другите. Той има здравия усет, че ако съумее, животът му е възможно да не зависи от другите. И се е превърнал през вековете в крепост, където не са проникнали лъчите нито на християнството, нито на хуманизма. Той наблюдава през малкия си отвор, но това е само предпазна бдителност по отношение на врага, когото единствено познава. Не е ли врагът — затваря очите си от радост за избягната опасност. Той не познава приятелите си, роднините си, защото не се бои от тях — достатъчно е само да знае, че ги има. Потупва с ръка и тях, и добитъка, и дърветата, но никой не е доловил по какво ги разпознава. Ами отликите им?

Чувството му към тях наистина е силно и той може да го изкаже в песен, наситена с неподражаем лиризъм: дъщеря му става топола, тополата — дъщеря, воловете му — синове, синовете — облаци и гълъби. Но той не ги наблюдава и никога никъде не ги описва, не ги прави познаваеми за другите, па и за самия него. Несвойствено му е наблюдението, дори срамно, тъй като сам не допуща да бъде наблюдаван и опознаван. Завистлив, боязлив, присмехулник и одумвач — той не допуща и у другите възможност за познавателно отношение към него с добро намерение. Затова и спуща димна завеса, която затваря пътя за познание и общение.

„Ти знаеш ли ме кой съм аз?“; „Сега ще ме разбереш ти мене!“; „Ще те науча аз тебе!“; „Зная те аз тебе!“ Не долавяте ли какъв е тук смисълът на знанието и познанието? Наказателен, отбранителен и враждебен. А когато му приказвате за неща, които са извън неговите интереси и не го застрашават непосредствено, той казва: „Зная ги аз тия работи!“ Тук пък чрез знанието той изразява пълно пренебрежение към него, а и убеждението си за непотребност на знанието.

Българинът наблюдава остро, но не за да се обогати, а да запази живота си. Затова той нарича знающия — хитър. Какъв е смисълът на едно познание, ако то не е претворено в хитрост? А хитростта (което значи бързина), е ускорено, оползотворено познание, нужно само нему и в никакъв случай на другия. Другият е врагът. Ако е застрашен от някой човек — този човек е проучен най-грижливо; ако пък човекът е безопасен или го обичаш — той е само „божи човечец“, „божа кравичка“ или най-общо — „добър човек“, което на наш език ще рече — овца…