Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1957 (Пълни авторски права)
- Форма
- Реч
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 1,5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Karel(2018)
- Форматиране
- zelenkroki(2018)
Издание:
Автор: Илия Бешков
Заглавие: Словото
Издание: първо
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1981
Тип: сборник
Националност: българска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80
Излязла от печат: месец септември 1981 г.
Редактор: Станислав Сивриев
Редактор на издателството: Панко Анчев
Художествен редактор: Владимир Иванов
Технически редактор: Добринка Маринкова
Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов
Художник: Иван Кенаров
Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149
История
- —Добавяне
Пожелавам на многобройните читатели на „Стършел“ повече чувство за хумор. Над страниците му, те са по-навъсени, отколкото над „Отечествен фронт“, където все пак от време на време се явява тънка усмивка. Хуморът е деликатна проява и доста скрита. Въпреки това, добре ще е нашата публика да положи благородни усилия, за да не оставя едно официално издание на хумора без смях и радост, като предоставя това удоволствие на авторите и редакторите.
Лично за мен „Стършел“ е един наистина смешен вестник и аз поздравявам редакторите му. Нека той ги надживее, та и внуците да се посмеят на дедите си…
За новогодишни благопожелания на „Стършел“ бях стъкмил няколко шеги, но една сериозна мисъл разбута и провали всичко: защо „Стършел“ не спира, защо не издъхва, не намалява тиража му? Каква е тая желязна необходимост от него — по-силна от хумора, изкуството и мъдростта в него? Нима хуморът не е вече хумор, мъдростта — не е вече мъдрост, човекът — не е вече човек? Изглежда, че на „Стършел“, както и на вселената, бе нужен само „първоначален тласък“ и гравитационните закони ги включваха в силата си. Той може да се вмирише като кученцето Лайка в първия спътник, но няма да върне своето мъртво тяло и кости на земята. То, кученцето, отдавна няма правото и заслугата да лети, но… лети. Пред това могъщество на „Стършел“ аз смирено се прекланям и устните ми шепнат слова, които умът ми не проумява.
Драги колеги,
„Стършел“ е безспорният ни хумористичен любимец — без конкуренти. Младите ни ентусиазирани писатели и художници го създадоха в храбро време. Политическите и обществените му заслуги са безспорни. Естествено е обаче и „Стършел“ на свой ред, като колектив, като школа, да създаде и изгради от тях добри художници — богати по майсторство, оригинални по стил и… убедителни. Възрастта на „Стършел“ не е голяма, но не е и малка. Пубертетът е отдавна надхвърлен. Видял съм прекрасни постижения в „Стършел“ — говоря предимно за карикатурата и рисунката, — но и плевелите са все още много. Демократичност не значи всеки да пише и рисува, а всеки да знае добре да чете и разпознава добре нарисуваното. Желая от все сърце на „Стършел“ една по-топла, по-сърдечна, по-грижлива и любовна годишнина. Хуморът не е самата любов, но създаван без любов — е неприятен. Истинският хуморист може да се шегува с всичко, освен с хумора.
30 декември 1957