Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Реч
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
1,5 (× 2гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel(2018)
Форматиране
zelenkroki(2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. —Добавяне

Пожелавам на многобройните читатели на „Стършел“ повече чувство за хумор. Над страниците му, те са по-навъсени, отколкото над „Отечествен фронт“, където все пак от време на време се явява тънка усмивка. Хуморът е деликатна проява и доста скрита. Въпреки това, добре ще е нашата публика да положи благородни усилия, за да не оставя едно официално издание на хумора без смях и радост, като предоставя това удоволствие на авторите и редакторите.

Лично за мен „Стършел“ е един наистина смешен вестник и аз поздравявам редакторите му. Нека той ги надживее, та и внуците да се посмеят на дедите си…

За новогодишни благопожелания на „Стършел“ бях стъкмил няколко шеги, но една сериозна мисъл разбута и провали всичко: защо „Стършел“ не спира, защо не издъхва, не намалява тиража му? Каква е тая желязна необходимост от него — по-силна от хумора, изкуството и мъдростта в него? Нима хуморът не е вече хумор, мъдростта — не е вече мъдрост, човекът — не е вече човек? Изглежда, че на „Стършел“, както и на вселената, бе нужен само „първоначален тласък“ и гравитационните закони ги включваха в силата си. Той може да се вмирише като кученцето Лайка в първия спътник, но няма да върне своето мъртво тяло и кости на земята. То, кученцето, отдавна няма правото и заслугата да лети, но… лети. Пред това могъщество на „Стършел“ аз смирено се прекланям и устните ми шепнат слова, които умът ми не проумява.

 

 

Драги колеги,

„Стършел“ е безспорният ни хумористичен любимец — без конкуренти. Младите ни ентусиазирани писатели и художници го създадоха в храбро време. Политическите и обществените му заслуги са безспорни. Естествено е обаче и „Стършел“ на свой ред, като колектив, като школа, да създаде и изгради от тях добри художници — богати по майсторство, оригинални по стил и… убедителни. Възрастта на „Стършел“ не е голяма, но не е и малка. Пубертетът е отдавна надхвърлен. Видял съм прекрасни постижения в „Стършел“ — говоря предимно за карикатурата и рисунката, — но и плевелите са все още много. Демократичност не значи всеки да пише и рисува, а всеки да знае добре да чете и разпознава добре нарисуваното. Желая от все сърце на „Стършел“ една по-топла, по-сърдечна, по-грижлива и любовна годишнина. Хуморът не е самата любов, но създаван без любов — е неприятен. Истинският хуморист може да се шегува с всичко, освен с хумора.

30 декември 1957

Край