Илия Бешков
Писмо до Анастасия Попова и Стефка Минкова

Поздравявам ви с празника на цветята! За първи път в живота си мисля за тях. Бедните цветя! Безкрайно е тяхното търпение. Те дочакаха деня, в който моето жестоко и грубо сърце се разтвори за тяхната безкрайна нежност и горчиво оплака своя грешен пиянски живот. Тия милиони същества, които единствени носят божията премъдрост и невинност, са безкрайно снизходителни към нас. Те можеха да се превърнат в бодли, да избодат очите ни заради нашите мръсни добродетели, с които се кичим в новото човешко царство. А те търпят всичко: отглеждат ги в разсадници, в стъклени затвори, заставят ги да цъфтят зимно време, хранят ги вместо с дъжд — с химия, не ги обира ръката на изрусяло в нивите момиче, а един специалист в синя дреха, който записва всичко в една счетоводна книга; после — в колички и автомобили (затворени), тия плахи прибледнели цветя — ни живи, ни умрели ги поднасят само срещу заплащане на пияни, а те ги поднасят със замайващ реверанс на своите дами. И бедните цветя умират от срам и стеснение върху гърдите на тия дами, задушавани от миризма на парфюм. А колко изоставени цветя съм видял в чиния с яхния! А колко пък са били изяждани от влюбени мъже, затова че са били на гърдите на любимата, а понякога — и за мезе на ракия!

Живее ли латинката в живота! На ден приема и изпраща по триста бръмбарчета и мухички, цял ден я гъделичкат по коремчето и цял ден се залива в смях. Какво става в чистата й главичка, какво разговаря с тия бръмбарчета и мушици — само господ знае и само слънцето види. Какво знае бедната й главица, загледана в синьото небе, разнежена от щурчова песен? И един ден там, където са я гъделичкали мушиците, две пръстчета леко я прихващат, понася се в смъртен шемет над родното си място и когато се опомни, вижда пред себе си едно загоряло носле; две любопитни очички оглеждат примрялото й лице и лекичко я гъделичкат топли устни с дъх на топла пита и прясно сирене…

Свършено. А бръмбарите и мушиците стоят смутени, изтръпнали пред скършеното стъбло, пред босата стъпка и не знаят какво да си продумат…

Поздравявам ви, Стефка и Сия! Това писмо ви изпращам като първомайска лъжа. Пожелавам ви чисти мисли през този светъл и нечестив месец. Целувам ви и двете най-сърдечно — като две цветя по случай празника ви.

Заспивам и толкова!