Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel(2018)
Форматиране
zelenkroki(2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. —Добавяне

В нито една религия няма смях. В нито една научна система или научно обяснение на света — няма хумор. А хуморът съществува — необясним и непризнат. Съществува като една могъща инстанция — някъде между небето и земята, между сърцето и ума, между абсолютното знание и абсолютната вяра.

Проклятие ли е хуморът или добродетел?

При прочитането на „Война и мир“ и „Ана Каренина“ — няколко хиляди страници — не се усмихнах нито веднъж. Безброй безпощадни истини се стоварват върху главата ми като бомбено нападение — разбира се, в „творчески порядък“. Но защо ми се струва, че само още една едничка истина е пропуснал да изрече Толстой? А ето — обръщаш коя да е страница от Гогол или Сервантес и я намираш — точно тая, която като усмивка заиграва по строгото лице на Толстоя; великите му герои се пренареждат в страниците така, че би желал да се здрависаш с тях и… с него дори. А у Толстой не липсва ни религиозна вяра, ни научен мироглед, ни гениалност. Тоя могъщ дух научи хората да ядат ябълки; кога, колко, как да изневеряват и не изневеряват на мъжете и жените си; определи съдбините на хората; научи ги дори да кърпят ботуши. Истините му стърчат като огромни колони в неотоплен храм…

Впрочем толкова ли е необходима за човека истината? Без въздуха животът е немислим, но човекът не се изумява от безпределното му количество, а разравя калта и снега за едно жълтурче или кукуряк — да го допре до носа си или да го окачи на ухото си. И се усмихва; а като осъзнае, че това е глупаво — усмихва се повторно: на себе си…

Край