Илия Бешков
Изкуство, свобода, присъда…

Изкуството не подражава обективния свят, а се изгражда по закона, по който е създаден светът. То е изпълнило закона и затова е над закона, който променя обективния органичен свят. То е извършило и отменило в себе си промените и с живота в себе си е влязло в свободата. Затова то освобождава и нас — става вечна радост и спасение, докато ние сме тлението, промените и смъртта.

Тия, които са възлюбили своя малотраен живот повече от вечния живот на изкуството, са повели спор за изкуството; по-право — срещу изкуството! Защото тъкмо то свидетелствува за тяхната нетрайност и незначителност. То е, което ги съди, и тая присъда те напразно се мъчат да отменят!