Илия Бешков
Истината не е побит камък

Аз не рисувам човеци, а чрез рисунката правя човеци. В първото — докато само пренасяме своята представа от едно място на друго, могат да намерят място формализмът и натурализмът. Щом се прави и изгражда нещо наново — ние трябва първо да му намерим неотнимаемо място в пространството (листа), както на всяка реална вещ, за да спазим физическия закон. Ако е човек, трябва да диша и съществува, да бъде съобразен с всички закони на битието, със съществуващите три закона, т.е. — да бъде неповторим, да бъде мислещ, социално и класово изяснен; да бъде расово, национално и географско определен, да има определени възраст, пол и себеусещане.

Откъде ще дойде всичко това, абсолютно необходимо за човешкия живот? Откъде ще дойде то в изображението на листа, ако не от автора — от художника? И как ще ги вземе той от модела чрез просто копиране, ако няма тия комплекси и качества? Човек не може да види това, което му липсва и което не знае. Какво направи С. С. Иванов с гениалните си актове! Завиждам му на окото и ръката, но е безплоден като катър и бездетна жена. Обвиняват ме, че съм парадоксален в изказванията си — дори опасен. Как не! Истината, жизнената правда не стои като побит камък — канонизирана, за да може да я лови всеки некадърник, всеки ленив мозък! Тя тече като водата, тя има своите „агрегатни състояния“, тя просмуква и храни цялото битие — тя е толкова явна, колкото и скрита. Тя иска дух да я усетиш и откриеш, око и ръце — да я направиш.

Всяко изображение, всяка дори понятна форма, в която няма плътно жизнено съдържание, е формализъм, натурализъм и прочие „изми“!