Илия Бешков
Двубоят Алеко — Бай Ганю

Трудно е да се определи какъв литературен вид е „Бай Ганю“, но в никое друго наше литературно произведение няма такава съдбовна връзка между автор и герой.

Алеко ненавижда Бай Ганю, преследва го навсякъде с убийствен и изобличителен присмех, а Бай Ганю угнетява до смърт Алековата просветена и жадна за благородство душа. Един безпощаден двубой, в който автор и герой си отричат всичко — и правото на живот дори.

А с каква доверчивост и всеотдайност Санчо Панса следва своя „смахнат“ господар и се радва на сдържаната му снизходителна, но благородна любов! Тук огромният конфликт между тях се изглажда и стопява във взаимната любов, в предаността и на края практичният и честен Санчо коленичва смирено, облян в най-чисти сълзи пред мъртвото тяло на лудия хидалго.

А Бай Ганю излиза из страниците на книгата с думите: „На маймуни ни обърнафти, маскари с маскари!“ — двойно обиден и двойно непримирим!

И някъде към град Пещера той причаква своя автор и го убива от засада. Това отмъстително убийство не става в роман, а в реалния живот на родната ни земя. Тук вече няма никаква шега, никакво изкуство и никакъв определен терен за борба.

Бай Ганю не е измислен литературен герой, не е и символ, а един действителен човек от плът и кръв; между впрочем — една политическа издънка на робството и злонравието — убиец, когото прокурорът не може да улови, тъй като Бай Ганю е и прокурор, и на власт, и в опозиция…

А другият герой — авторът — се намира в родния си град Свищов, закачен в джамлък: един елегантен редингот и бяла копринена риза, разкъсани от берданен куршум.

Не коленичи Бай Ганю над Алеко! Алековата душа отлитна непокаяна и неоплакана.

Ние се смеем над тия мрачни страници, но от тях не лъха ни милост, ни любов, ни каква, да е надежда…