Иван Вазов
На Македония

Не споменах ти името свето

в песнй си йоще, Македоньо мила;

но в всеки стих и дума тръпне то,

на всяка песен дава тайна сила.

 

И твоят лик невидим в тях сияй,

и таз велика ратна епопея,

що славя аз, кръвта ни що чъртай,

ти вдъхваш, ти причина си за нея.

 

Декември 1912 г.