Илия Бешков
При свинята

— Вие сте нашата родна свиня? Много съм щастлив…

— Аз ощастливявам всички, цялата страна… У някои народи съм символ на щастието.

— Мога ли да зная на какво се дължи това?

— Нравът ми е такъв: дружелюбна съм, общителна и напълно съм се приобщила към хората. Не сте ли забелязали, че понякога почти няма разлика между нас и вас?

— Струва ми се, че страдате от нередовност във вътрешните секреции — много сте напълняла.

— Забраняват ни да спортуваме, господине. Вашите жени са вече друго нещо.

— Моля, моля!… Обичате ли пътешествията, госпожо?

— Да-а-а. И е много приятно. Жалко, че всички от нас, които са отпътували, не са се завърнали…

— Нямате ли застраховки?

— Не, ние сме нормирани, господине.

— Често слушам да се говори за свинщини. Каква връзка има това с вас?

— Никаква, господине — това са си ваши работи.

— Да ми кажете нещо за вашата прочута сланина? Толкова много се говори за нея.

— Странна ми се вижда тая склонност да ни колят и да ни обират сланината, а отгоре на всичко и да спекулират с нея. Едно тъмно петно, което промрачава нашето…

— Съжалявам, госпожо, но в новата икономика всички сме стопански обекти…

— Колко бих желала да ни се гарантира едно мирно, безкръвно съществувание!

— Лека нощ, госпожо. Пазете се от гаранции!