Илия Бешков
Хора

Ние сме обсипани с цветя. Убили сме им живота, за да свидетелствуват на нашето „безсмъртие“… Шумно насядваме около масите: ядене, вино и думи, думи! Измежду цветята две черни или две сини очи се въртят срещу твоите — с някаква смесица от възторг и нечестиви желания. Устата мляскат шумно. Някои ядат скромно, но именно тия скромни ядат два пъти повече. Насищането е усмирило всички човешки органи, с изключение на някои. Последната тръпка се явява в последния момент, след който сънят обвива това тяло с непозната прегръдка, за да го освободи сутринта.

Излизаме из смътната сянка на съня и още на прага пред живия живот закусваме хубаво.