Илия Бешков
Култ към личността

Ние бавно отвикваме да бъдем умни. Всички се съхраняват! Всеки от страх се е отдръпнал дълбоко в себе си, тайно е утвърдил някаква себестойност и някак си всеки се е отчаяно възлюбил — макар и недостойно.

Да! Ние се привързахме повече към собствената си немощ, както родителите — към недъгавото дете.

Колкото по-необходима е общността, толкова повече отделеността ни поглъща и заглушава като бурен — спасителен, благодатен бурен, а един-другиму даваме само старателно изпразнени погледи и думи, които като топки улавяш, за да ги прехвърляш на другия.

Да, ние сме отделни като камъните, по-безответни от тях и като тях тежко и дълбоко обидени…