Илия Бешков
Дим от песни, шум и зли шеги

Така завършва моят път — в немощ, болест, в тъга. Такъв се появих в света — безпомощно дете в плач. А как живях — не помня. Разправят: много съм се смял, играл, лудувал, пял. Някои казват, че с рисунки съм осмял света. Не знам, не знам; не помня друго — само скръб в душата си видях. И тая скръб превръщах в дим от песни, шум и остроти, грозни закани и зли шеги. Между страхливите бях борец, всред борците — страхливец. С влюбените бях пиян, а със пияните — влюбен…

Разправят… А в себе си — както и преди — виждам само мойта скръб. Всичките ми дни са там: във нея е потопен и тоя мой последен ден.