Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отруски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Кой е най-голям
Издател: Книгоиздателство „Никола Ив. Божинов“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1947
Тип: сборник; приказки
Печатница: „С. М. Стайков“
Редактор: Ник. Ив. Божинов
Художник: проф. Георги Богданов
Художник на илюстрациите: проф. Георги Богданов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6944
История
- —Добавяне
Стар сляп тигър хванал зая.
Но заю не се изплашил, а казал спокойно на тигъра:
— Какво ще се наядеш с мене — трошичка. На тебе ти трябва бик. По-добре ме вземи за водач.
Тигърът се съгласил и заю го повел по непроходими сипеи, скали и дупки. Ходили цял ден и се изморили страшно много. Най-после заю спрял на края на дълбока пропаст и наклал огън да се стоплят, защото било много студено.
Тигърът легнал и скоро заспал. А заю стоял буден и разпалвал все по-силно и по-силно огъня. Козината на тигъра откъм огъня започнала да гори. Той се обърнал и изръмжал на сън:
— М-м-м, горещо…
— Поотмести се малко настрана, ще ти стане студено, — казал заю.
Тигърът не знаел, че лежи на края на пропаст, поместил се и полетял надолу в пропастта.
Заю засвирил весело и тръгнал да си ходи.
Ето ти насреща ловец, презрамил убита лисица.
Заю му викнал:
— Хей там под скалата лежи убит тигър. Иди и му одери кожата.
Ловецът оставил лисицата и се спуснал в пропастта, а заю изтичал по-нататък и казал на овчаря:
— Хей там на пътеката лежи убита лисица. Бързай да я вземеш, докато не я е грабнал някой друг.
Овчарят оставил стадото и се затичал за лисицата. А заю казал весело на вълчицата:
— Овцете пасат сами, бързай.
Вълчицата се спуснала към стадото, а заю извикал на гарвана:
— Вълчетата са сами, можеш да изкълвеш очите им.
Гарванът полетял към вълчетата.
Заю продължил по-нататък. Пред колибата си седяла баба и си предяла вълна. Заю подтикнал и нея:
— Вземи, бабо, гарвановото гнездо — огъня да си разпалиш.
Бабата оставила вълната и се покатерила на дървото да вземе гарвановото гнездо.
Заю пришепнал нещо на вятъра. Вятърът духнал силно и разнесъл вълната на бабата из полето.
В това време ловецът се върнал и като видял, че я няма лисицата, подгонил овчаря. Овчарят подгонил вълчицата. Вълчицата — гарвана. Гарванът — бабата. Бабата — вятъра.
А пакостникът заю се изкачил на един хълм, гледал отгоре и толкова силно се смеел, че от смях горната му устна се цепнала.
Оттогава зайците започнали да се раждат с цепната горна устна.