Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отруски
- [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Кой е най-голям
Издател: Книгоиздателство „Никола Ив. Божинов“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1947
Тип: сборник; приказки
Печатница: „С. М. Стайков“
Редактор: Ник. Ив. Божинов
Художник: проф. Георги Богданов
Художник на илюстрациите: проф. Георги Богданов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6944
История
- —Добавяне
Веднъж Лиса си вървяла из гората бавно и предпазливо. Изведнъж й замирисало на печена птица. Лиса се спряла, помислила малко, после се затичала бързо по посока на миризмата. Спуснала се към потока и видяла скоро загасено огнище.
„Тука е имало скоро хора!“ — решила Лиса.
Вдигнала нагоре глава и видяла на едно от дърветата да виси печена птица.
„Сигурно са я забравили. Ей, че ще си хапна!“ — казала си Лиса и даже слюнките от устата й потекли.
Затичала се тя, подскочила и хванала печената птица. Но веднага запискала:
— Олеле, пусни ме!
Ала стоманените пружини на капана я стиснали здраво за краката. Започнала лисицата да се мъчи да се освободи, но напразно. Съвсем отслабнала за една нощ.
На сутринта дошъл ловеца и като видял лова, извикал:
— Добре че ти, кумичке, си се хванала — сега ще поживея.
— Та нима ще забогатееш толкова много от една лисича кожа? — казала лисицата на ловеца.
— Виждам, Лисо, че ти е жал да се разделиш с кожата, — казал ловецът и замахнал върху й с тояга.
— Не ме убивай и аз ще те направя богат: ти ще имаш и добитък и хубава шатра и красива жена.
— Примамлив език имаш, лисанке, но сърцето ти е жестоко.
— Ловецо, ти си по-хитър от мене. Ако те измамя, пак ще ме хванеш и тогава жива ме одери.
— Е, добре, веднъж ще повярвам и на лисица! — казал ловецът и я освободил от капана.
Лисицата побегнала из степта към жилището на богат стопанин. Стигнала в шатрата му и казала:
— Изпраща ме моят богат господар Салахбай да му дадеш дъщеря си за жена.
— Ще му я дам, но искам за нея голям откуп.
— Искай. Но ще ти заплатим със зверове.
— И така може. Докарайте ми петдесет лисици, петдесет вълка и петдесет язовеца.
— Съгласна съм! — отговорила лисицата.
— Добре! — казал богатият стопанин. — С какво да те нагостя сега, кумичке? Ти кумис не обичаш.
— Нагости ме със сурово месо.
Хапнала си Лиса добре и взела и със себе си голям къс месо.
Върви лисицата из гората и ето насреща й се задал гладен вълк.
— Ох, че вкусно месо! Сестричке, дай ми парченце.
— Брей какъв си, аз го нося на децата си, а пък ти ако искаш да си хапнеш добре, събери петдесет вълка, ще ви заведа всичките на гощавка при един познат стопанин и той ще ви нагости славно.
Затичал се вълкът, премята се от радост и вика колкото му глас държи, събира вълци.
Събрали се петдесет вълка и с лисицата напред тръгнали на гости.
Чул стопанинът как конете запръхтели подплашени и излязъл из шатрата.
Лиса му извикала:
— Отваряй железните врати, приеми вълците и добре ги нагости.
Стопанинът затворил вълците в кошарата и нагостил пребогато сватята лисана.
Лисицата си хапнала добре и пак взела със себе си хубав къс месо. Тръгнала из гората към язовците. Измамила и тях и ги завела при стопанина.
После отишла в гората да събира лисици. Тях тя уговаряла:
— На сватбената гощавка на моя приятел Салахбай ще ни гощават десет дена.
Така тя закарала на богатия стопанин и петдесет лисици, последният откуп, и отишла да доведе жениха.
Отишла Лиса при Салахбай и му казала да се приготви за сватба.
Усмихнал се тъжно ловецът и казал:
— Как ще се покажа пред невестата? Дрехите ми са съвсем изпокъсани, нямам пари да купя подаръци, даже и кон нямам, с който да ида…
— Аз ще те облека с дрехи, по-красиви от които не могат да се намерят.
Лисицата го научила и му помогнала да си ушие от листа и цветя дрехи и тръгнали към невестата.
Жилището на богатия стопанин се намирало на брега на река. Рано сутринта Салахбай и лисицата стигнали до реката.
— Ти стой до реката, а аз ще викам. Като излязат хора из шатрата и те видят, хвърли се във водата и плувай.
Застанал Салахбай до водата, а Лиса завикала:
— Помощ, загиваме!
Изтичали хора из шатрата и видели как блеснали златистите дрехи на ловеца.
Плувал Салахбай, а дрехите му се разкъсвали и водата ги отнасяла.
Когато го извадили из водата, Лиса заразправяла на всички:
— Голяма беда ни се случи по пътя: нападнаха ни разбойници, взеха ни скъпите коне и ни гониха чак до тук, но не можаха да ни хванат, защото се изплашиха от вас.
Облекли жениха с кадифени дрехи и хубави обуща.
Направили после голяма сватба. Десет дни яли и пили и на единадесетия ден тръгнали за дома на Салахбай.
Тогава женихът се изплашил вече съвсем и даже искал през нощта да избяга в планината. Но лисицата му казала:
— Върви и се не бой. Сега ще поживеем най-после добре.
Тръгнали Салахбай с младата си жена, баща й, майка й и гостите. А лисицата изтичала напред. По пътя тя видяла голямо стадо овце.
— Чии са тия овце? — попитала тя овчарите.
— На змея Айдагар, — отговорили й те.
— Ох, лошо ви чака! — заговорила жално лисицата.
— Защо?
— Виждате ли хей там гдето се вдига прах в степта. Идат страшни юнаци. Вашият господар Айдагар е техен враг. Те ще ви убият заедно с него.
Изплашили се овчарите, не знаят какво да правят. А Лиса им казала:
— Не бойте се. Като ви питат чии са тия стада, кажете, че са на Салахбай. Той е приятел на юнаците и те няма да ви направят нищо.
Лиса продължила да бяга по-нататък. Като минала край стадата коне на Айдагар, тя научила и пазачите на конете как да се спасят от страшните юнаци.
И всички овчари, и говедари, и коняри отговаряли на гостите:
— Тия овце са на Салахбай, тия коне са на Салахбай. Вървели гостите и се чудели на голямото богатство на Салахбай.
А Салахбай сам се чудел на голямото си богатство и треперел от страх да не научат за неговата бедност, защото може да го убият заради измамата.
— Да бягаме в планината, докато не са ни още убили! — казал той тихо на Лиса.
— Едно парченце овча тор може да развали цяла кофа масло. Не бъди глупав и стой по-важно на седлото. Богатият язди важно, бедният се клатушка.
Скоро видели те голяма бяла шатра разположена в цъфтяща долина.
— Ето нашата шатра се вижда вече! — завикала радостно Лиса.
Всички конници искали да се спуснат галоп нататък, но лисицата ги спряла и казала:
— Вие почакайте тука, а аз ще ида да приготвя всичко за посрещането.
Лисицата изтичала напред.
Тя се вмъкнала в шатрата на Айдагар и заговорила със сълзи на очи:
— Ох беда, ох каква беда: идат страшни юнаци. Ето ги — търсят те, за да те убият.
Изтичал Айдагар навън и погледнал в степта: вдигал се пушек, сякаш огньове горят. Изплашил се Айдагар и попитал Лиса:
— Какво да правя сега?
— Мъчно може да се избяга от тях, защото конете им са по-бързи от вятъра. По-добре се скрий в сеното, а пък аз ще кажа, че си избягал.
Змеят я послушал и се скрил в сеното. Тогава тя подхвърлила в него горяща главня.
Салахбай и гостите видели, че при шатрата гори голям огън и долетели.
Лиса ги посрещнала с поклони като им предлагала да се освежат с кумис.
Шатрата на змея била натъпкана до горе с каквото поискаш. Змеят изгорял в сеното и Салахбай станал господар на всичките му стада и богатства.
Направили голяма и хубава сватба. Десет дни гостите яли, пили и се веселили. После всички се разотишли и Салахбай останал да си живее с младата хубава жена.
При тях останала да живее и хитрата Лиса. На нея не й се искало да се върне в гората, където невинаги се намира прясно месо и където ловците поставят всякакви капани.