Аз изчезнах (Китайска приказка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
Karel(2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2019)

Издание:

Заглавие: Трите драконови яйца

Преводач: Бора Друмева; Красин Химирски; Бунджи Обунай; Катерина Венедикова; Стефка Калчева; Емил Вълчев; Димитър Зашев; Михай Христу

Език, от който е преведено: китайски; индонезийски; японски; персийски

Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Град на издателя: София

Година на издаване: 1975

Тип: приказки

Националност: азиатска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

Излязла от печат: 20.VI.1975

Редактор: Бора Друмева

Редактор на издателството: Христиана Василева

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Художник: Стоян Илиев

Коректор: Мария Бозева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5588

История

  1. —Добавяне

Един войник водел под конвой към главния град един монах, който бил извършил престъпление. Когато тръгвали, от страх да не забрави нещо, войникът огледал едно по едно всички неща и ги подредил в две изречения: „вързоп, чадър, окови — писма, монах и аз“. И по пътя непрекъснато си повтарял тези две изречения.

Монахът разбрал, че войникът е глупав, напил го в една кръчма, обръснал главата му до голо[1], сложил му оковите на врата[2] и избягал.

Войникът се събудил замаян. Боял се, че може да е станало нещо, докато е спал, и както винаги направил проверка. Потърсил вързопа и чадъра. И вързопът, и чадърът били налице и войникът казал:

— Тук са!

Напипал оковите на врата си — и те били налице, затова казал:

— Тук са!

Побутнал писмата и пак казал:

— Тук са!

Но монахът го нямало и войникът много се изплашил. После пипнал собствената си глава, съвсем гладко избръсната, и страхът му се сменил с радост, той извикал:

— Благодаря ти, небе! Благодаря ти, земя! И монахът е тук!

А след миг, съвсем объркан, попитал:

— Ами тогава аз къде съм?

Бележки

[1] Китайските монаси бръснат главите си.

[2] Така наречената „канга“ — окови, които се слагат на шията на престъпника.

Край